Ратко Младич не успя да избегне смъртта, но неговата идеология продължава да живее

Хората остаряват и умират, но на Балканите времето е спряло и е застинало на едно място. Генерал Ратко Младич, който почина в затвора в Хага на 84-годишна възраст, остава герой в Република Сръбска - сръбската половина на разпокъсана Босна, която той отвоюва чрез вихър от насилие в периода 1992–1995 година, както и в самата Сърбия.

Твърде много сърби, от чието име Младич извършваше масовите убийства на хора от други етноси, главно мюсюлмани (бошняци) и католици (хървати), го боготворят и скърбят за кончината му.

Още от края на войната в Босна портретът на Младич присъства върху плакати, калпани на сгради, полици над камини и знамена на футболни фенове. Привърженици на "Цървена звезда“ отбелязаха смъртта му по време на мача срещу "Виктория“ (Пилзен) в четвъртък вечерта с транспаранти, на които пишеше: "Генерале: Вечна слава. Благодарим ти".

Президент на Република Сръбска Милорад Додик изказа съболезнования на семейство Младич и отдаде почит с думите: "Република Сръбска няма да забрави ролята му, точно както не я е забравила и до днес. Почина човек, който беше командир в борбата за свободата на сръбския народ тук – командир, който водеше достойната армия на Република Сръбска от първия ден на нейното създаване. Човек, който доказа своя човешки и военен характер".

Омраза все още има

От друга страна, през трите десетилетия след края на войната от сръбска страна почти липсват извинения към хората, предимно мюсюлмани, оцелели след кланетата, извършени от Младич, а и не е имало никакво преосмисляне на случилото се. Напротив: из цяла Република Сръбска омразата към остатъците от "другия“ и към федералната власт в столицата Сараево е осезаема и ежедневна. Един мъж пише от Босна: "Всеки ден продължаваме да живеем с това наследство. Слушаме Република Сръбска, Додик, [сръбския президент] Вучич - все същите стари лъжи, все същото отричане.“ Налице е масова колективна амнезия, отричане или, колкото и абсурдно да звучи, оправдаване на извършеното, пише The Guardian.

Хората, които всяка година се събират на масовото гробище на жертвите от клането в Сребреница - около 8000 мъже и момчета, убити през юли 1995 година, както и на възпоменателни церемонии край бившите концентрационни лагери, редовно са подлагани на тормоз от страна на полицията и случайни минувачи. На мюсюлманите и хърватите, осмелили се да се завърнат в Република Сръбска (в северозападните и източните части на тази дълбоко разделена страна), ясно се дава да разберат, че ако можеха, сърбите биха повторили всичко това.

Младич имаше особен и изключително неприятен кривоглед поглед. Можете да го видите в кадрите, заснети докато е подготвял клането в Сребреница, както и на многобройните снимки, появили се този уикенд. За мнозина този поглед е бил равносилен на смъртна присъда.

Международния трибунал за военни престъпления в Хага, докато се качвах на свидетелската скамейка през 2012 г., за да свидетелствам срещу него. След като веднъж ме стрелна с този ужасяващ поглед, Младич повече не ме погледна в очите през целия половин ден, в който давах показания за зверствата, извършени от подчинените му войски. Той всяваше страх у всеки, който се намираше близо до него, и съзнаваше това напълно.

Идеята за "Велика Сърбия"

Младич представляваше военното крило на една зловеща троица: начело стоеше тогавашният президент на Сърбия Слободан Милошевич, който възроди безумната идея за "Велика Сърбия“ - форма на националистически фашизъм, според която там, където живеят сърби, трябва да останат само сърби, а всички останали да си тръгнат или да загинат, като същевременно се заличат и последните следи от тяхната култура и религия (мюсюлманска или католическа). 

Негов политически съратник в Босна беше Радован Караджич - президент на самопровъзгласилата се Република Сръбска в Босна. Милошевич почина, докато течеше процесът срещу него в Хага. Подобно на Младич, Караджич бе осъден за геноцид и други военни престъпления и продължава да изтърпява присъдата си - по сюрреалистичен начин на остров Уайт.

Ако Милошевич и Караджич са били опасно неуравновесени, то Младич е бил кръвожадно ефективен. Той е бил убиецът, "Касапинът на Босна“. Ако трябва да перифразираме и обърнем мисълта на Хана Арент: докато другите са олицетворявали "злото на баналността“, Младич е бил самото въплъщение на "баналността на злото“.

Младич е бил по-скоро военен, отколкото идеолог – кариерен офицер в Югославската армия. Той е знаел какво върши. Стенограми от заседанията на босненско-сръбското събрание, предоставени на Трибунала в Хага от историка от Мичиганския университет Робърт Дония, показват как през 1992 г. Младич изразява загриженост, че политическото ръководство си поставя цели, които трудно биха могли да бъдат постигнати. 

"Не можем просто да прочистим или да пресеем всичко през сито, така че да останат само сърбите, или пък сърбите да преминат през него, а останалите да си тръгнат. Не знам как Караджич би обяснил това на света. Хора, това би било геноцид". И точно това се случва – поне в Сребреница, според решението на Хагския трибунал, а като добър военен командир, Младич се подчинява на политическите си господари и изпълнява собствените си заповеди.

Младич е осъден в Хага през 2017 г. Медиите говорят за "затваряне на страницата“ за неговите жертви. Това са празни илюзии: няма такова "затваряне“, нито пък може да има, докато сърбите продължават да възхваляват това чудовище.

Повечето дискусии за Младич неизменно засягат Сребреница - мястото на печално известното клане. Съществуват телевизионни кадри, на които той се подсмихва, знаейки какво предстои. Но не става въпрос само за Сребреница. 

Сребреница е най-чудовищното военно престъпление, но тя е и своеобразна развръзка: през предходните три години на други места вече са убити над 55 000 мюсюлмани и 7000 хървати, а два милиона души са прокудени от домовете си. Фоча и Вишеград (където са се намирали лагери за изнасилвания, обслужващи прищевките на войниците на Младич); Рогатица, Власеница и Соколац; Биелина и Бръчко, Козарац, Сански Мост, Ключ... списъкът е дълъг.

Обсадата на Сараево взе 11 541 жертви, включително 1600 деца.