"Коперник“: Август'26 е най-горещият месец в историята на измерванията

Август е бил най-горещият месец в историята на измерванията, изравнявайки се с юли 2023 г., според данни, публикувани в четвъртък от европейската климатична обсерватория "Коперник“ (Copernicus), съобщава Euronews.

През миналия месец средната глобална температура на въздуха достигна 16,96°C, което е с 1,65°C над стойностите от прединдустриалния базов период (1850–1900 г.). Август беше първият месец от ноември 2025 г. насам, в който беше превишена границата от 1,5°C - прагът, определен в Парижкото споразумение за климата.

Поради глобалното затопляне океаните извън полярните райони също поставиха рекорд по отношение на средната си температура през миналия месец, отбелязват от службата "Коперник“. Средната температура достигна 21,07°C - най-високата стойност, регистрирана някога за месец август, с което бе подобрен рекордът от 2023 г.

"Август 2026 г. беше забележителен месец в историята на глобалните климатични наблюдения. Това беше едновременно най-топлият август и най-топлият месец, регистриран някога“, заяви Саманта Бърджис, ръководител на направление "Климат“ в ECMWF (Европейски център за средносрочни метеорологични прогнози).

"Тези наблюдения показват как изменението на климата води до екстремни явления както в атмосферата, така и в океаните. Последиците от тези условия все по-силно засягат общностите, икономиките и екосистемите по целия свят“, добави тя.

Най-горещото лято в историята на Западна Европа

Що се отнася конкретно до европейския континент, тези данни бележат края на най-горещото лято, регистрирано някога в Западна Европа, характеризиращо се с продължителни, интензивни и ранни горещи вълни, започнали още през май. За региона лятото на 2026 г. подобри рекорда, поставен през същия период на 2003 г.

През август тази година средната температура над сушата в Европа достигна 20,26°C, което превърна миналия месец в четвъртия най-топъл август в историята на наблюденията, сочат данните на "Коперник“.

Континентът пострада и от мащабна суша, като бяха отчетени изключително ниски нива на водите в реки като Рейн, Дунав, Висла, Рона и По. По-сухите от обичайното условия доведоха и до множество горски пожари в различни региони на Европа.

"Доказателствата са неоспорими: това е цената, която плащаме заради зависимостта на човечеството от изкопаемите горива и глобалната климатична криза, която тя подхранва“, заяви Саймън Стийл, изпълнителен секретар на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата.

"Докато човечеството не спре да изгаря огромни количества въглища, петрол и газ, замърсяването, което това причинява, ще продължи да нагрява планетата ни, а екстремните горещини ще продължат да чупят историческите рекорди“, добави Стийл.

Според изпълнителния секретар на ООН по въпросите на климата решението за предотвратяване на нови температурни рекорди е ясно: "по-бърз преход към чиста енергия“.