Кой ще диктува условията на мир е големият спор след войните

Войните все още не са приключили, но битката за мира след тях вече започна. Зад общите призиви за дипломация все по-ясно се очертава истинският спор - кой ще определя условията, кой ще дава гаранциите и кой ще трябва да приеме новото разпределение на силите.

Това стана особено ясно в Ню Йорк по време на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН.

След години, в които международната политика се измерваше с оръжия, санкции и териториални придобивки, речникът постепенно се променя. Все по-често звучат думи като “преговори“, “сделка“, “деескалация“ и “гаранции“. Това обаче не означава, че е постигнато съгласие. Напротив - започва далеч по-сложният спор за условията на бъдещия мир.

Доналд Тръмп се стреми да превърне военната мощ в аргумент на масата за преговори. 

Иран от своя страна настоява, че преговорите не могат да означават капитулация. Володимир Зеленски търси деескалация, без тя да се превръща в легитимация на постигнатото със сила. А Русия остава фактор, без който намирането на решение за войната в Украйна трудно може да бъде постигнато.

Именно тук българската позиция придобива значение. В изказването си Илияна Йотова постави Черно море в центъра на разговора - не просто като периферия на войната, а като пространство, в което последиците от конфликтите вече засягат пряко България: сигурността, корабоплаването, търговията и енергетиката.

Каква е ролята на Черно море?

Но зад Черно море стои и по-големият въпрос - каква ще бъде ролята на Европа, когато започне реалното договаряне на следващия международен ред?

Европа може да увеличава разходите си за отбрана и да произвежда повече оръжия. Това обаче не означава автоматично, че ще има по-голяма политическа тежест на масата за преговори.

Затова думите на Йотова, че Европа не може да бъде просто наблюдател, надхвърлят рамките на войната в Украйна. Пред Европа стои стратегическият въпрос дали ще бъде архитект на следвоенния ред или ще се превърне в негов изпълнител.

Защото битката вече не е само за това как да бъдат спрени войните. Тя е и за това кой ще има достатъчно политическа и икономическа тежест, за да определя условията на мира.

Дипломатическите ходове по време на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН, войните в Украйна и Близкия изток и възможностите за тяхното разрешаване са във фокуса на “Директно“.
 
Има ли реален напредък в разговорите за прекратяване на конфликтите? Каква ще бъде ролята на Европа в бъдещите преговори? И ще успее ли Старият континент да превърне нарастващата си военна мощ в реално политическо влияние?

По темата в студиото на Bulgaria ON AIR разговарят експертът по национална сигурност и отбрана доц. Георги Цветков и журналистът и международен анализатор Руслан Трад.

Гледайте видеото с целия разговор.