Украйна: В Русия нямаше избори, а само театър

Най-скъпата театрална постановка за тази година се състоя миналата седмица. Милиони руснаци (както и някои украинци – под дулото на оръжие) влязоха в ролята на гласоподаватели.

Редица приближени на Путин се превъплътиха в демократично избрани политици. Екипът, отговарящ за реквизита, си свърши работата отлично: бюлетини, урни и телевизионни дебати (макар някои актьори да пропуснаха точния момент за своята реплика).

Човек би могъл да остане с погрешното впечатление, че Русия преживява внезапен демократичен обрат, ако съди само по заглавията. Думата "избори“ доминира, макар повечето медии в крайна сметка да добавят контекст и уточнения: "строго контролирани“, "лишени от опозиция“, "внимателно режисирани“.

Путин организира този фарс, за да укрепи режима си, пише в анализа си Kyiv independent.

От съществено значение е да се опише този политически спектакъл - особено предвид това, че той е съпътстван от кампания на насилие, – но не бива да придаваме на Русия каквато и да е видимост за легитимност чрез благосклонни определения като "избори“.

Езикът има значение

През 1958 г. един американски наблюдател отразява съветските "избори“ за вестник The New York Times.

Статията поставя под фундаментален въпрос самата практика, като започва още със заглавието: "Защо руснаците си правят труда с избори“. В материала се изтъкват абсурдни детайли (например, че върху бюлетината не е нужно да се поставя знак "Х“ - тя може да бъде пусната в урната точно така, както е отпечатана, без никакви допълнителни действия) и се подчертава, че въпреки външния си вид, този процес е пълна фикция.

Публикацията в NYT от тази седмица излезе с по-неутралното заглавие: "Защо руснаците провеждат избори“. За съжаление, макар и неволно, много медии използват език, който осигурява на Путин така търсената от него демократична фасада.

"Ал Джазира“ представя гледните точки на "властите“ и на "критиците“ една до друга, сякаш не съществува независима информация за авторитарната система на Русия. Нищо неподозиращият читател на техния разяснителен материал би могъл да остане с впечатлението, че Русия внезапно се е превърнала в макар и несъвършена, но все пак представителна демокрация.

"Партията "Единна Русия“, подкрепяна от президента Путин, е на път да запази конституционното си мнозинство в Държавната дума“, пише за ВВС Стив Розенбърг - вероятно най-изявеният в световен мащаб кореспондент, отразяващ събитията в Русия. Путин не "подкрепя“ "Единна Русия“, той доминира над нея. А има ли смисъл да се говори за „запазване“ на "конституционно мнозинство“ в една напълно тоталитарна държава?

Отразяването на събитията от ABC News напомня на това, което бихме очаквали след няколко месеца при междинните избори в САЩ: неутрални описания на избирателната активност и информация за часа на затваряне на избирателните секции. Изборите са "лишени от опозиция“, но основната причина за това (масовите репресии от страна на Путин и управляващата партия) е оставена на заден план и е скрита дълбоко в текста.

Това е малък, но показателен пример за начина, по който водещите медии отразяват събитията.

Най-добрите анализи ясно показват, че руските избори са фарс - макар и с известни уговорки. Въпреки това, на много места се прибягва до стандартния език, използван за отразяване на избори в демократични държави - социологически проучвания, бюлетини, избирателни райони, който е напълно неподходящ за описание на спектакъла, разиграл се в Русия тази седмица.

Под дулото на оръжието

През 1937 г. отново NYT отразява "избори“, организирани от Йосиф Сталин, със следните думи: "Тоталитарните автократи може и да не се радват на искрената обич на своите народи, но са достатъчно силни, за да манипулират инертната маса на своите страни, а това съвсем не е малко.“

Статията описва събитията с морална яснота, като не оставя у читателите никакво съмнение, че Сталин използва демократичните процедури като инструмент за постигане на своите пагубни цели.

Путин се стреми не само да демонстрира легитимност, но и да покаже сила. В окупираните райони на Украйна същите онези войници, които тероризират цивилното население, донесоха и урните за гласуване.

Резултатите сочат, че избирателната активност в окупираните територии е била по-висока, отколкото в Русия, а тревожен сигнал за кампании за сплашване и принудително гласуване.

През 2023 г. Русия проведе "референдуми“ в окупираните части на Украйна, опитвайки се да легитимира незаконното си нахлуване и окупация. Характерна черта на този процес беше насилието срещу цивилни граждани, включително заплахи, задържания и изтезания.

Руският натиск надхвърля границите на окупирана Украйна. След години на убийства, лишаване от свобода и изгнание на политическата опозиция, руските власти все пак успяха да открият несъгласни с режима, които да подложат на тормоз в периода преди "изборите“ миналата седмица.

Предвидими резултати, противоречиви послания

Партията на Путин ще запази контрола, а контролираната "опозиция“ получи отредените ѝ места. Войната на Русия срещу Украйна ще продължи, като скоро може да последват мобилизация и засилени атаки срещу Европа. Четиридесет и девет руски военнослужещи, участвали във войната в Украйна, се готвят да се присъединят към редиците на руските "законодатели“.

Независими наблюдатели посочиха белезите на небрежна организация, съпътстващи фалшифицираните изборни резултати. "Russian Election Monitor“, независима организация с дългогодишен опит в тази сфера, подробно описа забраната на опозиционни партии, подхвърлянето на бюлетини и споменатите по-горе репресии. Този процес по нищо не приличаше на истински избори.

Трябва да избягваме да гледаме на миналото през розови очила, когато правим сравнения. Макар Русия да засили вътрешните репресии след пълномащабното си нахлуване в Украйна, манипулираните изборни резултати не са ново явление. 

В Русия не е имало свободни избори поне от 2008 г. насам. През 2021 г. по време на предходните избори гласовете за партията "Единна Русия“ бяха измамно удвоени.