Европа между войната и мира: Коя държава е най-добре подготвена за извънредна ситуация?

Нидерландското правителство засили усилията си за подготовка на цивилното население за саботажни операции и други "хибридни" атаки срещу европейските съюзници на Украйна. Докато "готовността" се превръща в ключова тема в Брюксел, нидерландският министър на правосъдието Давид ван Веел създаде европейска мрежа за насърчаване на политики за съпротива, включваща страни като Финландия - чийто дългогодишен опит като съсед на Съветския съюз сега се оказва безценен, съобщава Financial Times.

По време на Студената война западните държави "разполагаха с доста добра система за защита на населението в убежища", заяви Ван Веел пред FT.

Бившият служител на НАТО отбеляза, че е време тази инфраструктура да бъде възстановена, за да се справят по-добре с "кибератака, прекъсване на електрозахранването, саботаж или наводнение".

"Ние отслабихме устойчивостта на гражданското общество", отбелязва Ван Веел, който споделя оценката на редица западни разузнавателни служби - включително нидерландската агенция AIVD - че Русия е засилила "хибридната война" срещу съюзниците на Киев, като вербува лица за извършване на саботажи, като палежи и кибератаки.

От AIVD посочват, че тази кампания се провежда в "сивата зона между войната и мира".

В четвъртък датското военно разузнаване предупреди, че през следващите месеци Москва може да предприеме ограничена военна атака срещу страна от НАТО - едно от най-острите предупреждения, отправяни от западните служби за сигурност.

Ван Веел припомни, че Русия не е единственият противник, като казва, че Иран най-вероятно стои зад атаките срещу синагоги и еврейско училище в страната му през март.

Нидерландските граждани биват съветвани да се запасят с достатъчно провизии, за да оцелеят в продължение на 72 часа

Правителството на Нидерландия препоръчва на хората да разполагат с достатъчно храна, батерии, бутилирана вода и други подобни запаси за 72-часов период. Същото послание се популяризира и чрез кампания, организирана в целия Европейски съюз от новия европейски комисар по въпросите на готовността Хаджа Лахбиб.

Финландия например запази задължителната военна служба, мрежата от бомбоубежища и запаси, както и население, подготвено за извънредни ситуации.

Наскоро Нидерландия проведе обучение за гражданите си близо до границата с Германия, в град Ситард. Беше създаден център за извънредни ситуации, а в местната пожарна служба бяха доставени няколко генератора и хранителни запаси. В читалището беше организиран временен пункт за спешна помощ - място, към което могат да се насочат хората, нуждаещи се от информация или съдействие.

"Това трябва да бъде известно и достъпно за хората място", заяви Камиел Джейкъбс, регионален съветник по гражданска защита. "Оттам можем да се свържем с Бърза помощ или полицията, както и да предоставяме информация."

Един от първите проблеми, с които се сблъскаха, беше как да осъществят връзка със службите за спешна помощ при липса на достъп до телефонни и интернет мрежи. В крайна сметка беше осигурено инсталирането на терминал Starlink на покрива на пожарната, чрез който екипът поддържаше връзка с регионалните власти.

Подготовка за случаи на ядрени атаки или природни бедствия

След тези учения нидерландското правителство създаде приложение с официални препоръки, което работи дори без интернет връзка. Приложението е изтеглено от над 60 000 души. Регионът разполага и с радиостанция, оборудвана с генератор, за да може да излъчва дори по време на криза.

Всеки първи понеделник от месеца се тества мрежа от сирени, които подават сигнал за тревога при ядрени атаки или природни бедствия, като например наводнения.

Нидерландците са натрупали значителен опит в изготвянето на планове за дългосрочна готовност, особено след опустошителните наводнения през 1953 г., когато страната изгради мащабна система от диги и други съоръжения за защита от наводнения. Въпреки че голяма част от територията на Нидерландия се намира под морското равнище, сериозните наводнения вече са рядкост.

Страната обаче все още трябва да напредне, за да се изравни с държави, които са много по-свикнали с извънредни ситуации, отбеляза Хенк Тьонисен, ръководител на пункта за спешна помощ в Ситард.

Испания например преживя мащабно прекъсване на електрозахранването през 2025 г., без това да предизвика масова паника.

"Хората там бяха свикнали с подобни ситуации и съответно подготвени. В Нидерландия, когато токът спре за 24 часа, настъпва хаос. Хората разчитат твърде много на правителството", коментира Тьонисен.

Както отбеляза Джейкъбс от пожарната в Ситард:

"Хората, които са подготвени, не изпадат в паника."