Белград: Когато не знаят чия страна да вземат, българите удрят Сърбия

Антибългарската истерия в Сърбия продължава и днес с нова публикация в местната преса. Ден след като официозът "Политика" публикува изпълнена с омраза и обиди антибългарска статия, днес и най-голямото седмично издание продължава темата.

Под заглавие "Когато българите не знаят къде отиват, удрят по сърбите" седмичникът "Магазин прес" публикува мненията на "историци и експерти, които доказват, че двете страни винаги са били на противоположни страни" през последните два века.

Поредната антибългарска статия е изпълнена с много обидни оценки за страната ни и груби фалшификации на историята, включително и за битката край Сливница и сръбските престъпления в Македония. Ето я и нея:

"Сръбският екип от правни експерти, който води битката за Косово на дипломатическото поле пред Международния съд в Хага остана силно разочарован от поведението на България в полза на албанската страна и прие тази позиция като част от традиционното поведение на България в ключови моменти да забива нож в гърба на Сърбия.

Според публичните декларации през последните години двете страни имат добри отношения. България призна независимостта на Косово, а според нашия правен екип, тя дори бе по-яростен защитник на независимо Косово от самите албанци.

Исторически факт е обаче, че България и по време на двете Световни войни бе на противоположната страна от тази на Сърбия, а по време на Първата световна война влезе в конфликта в най-трудния момент и блокира коридора за изтеглянето на сръбските войски и оттам се роди народната приказка: Синко, когато не знаеш на чия страна да застанеш, удари по българите, няма да сгрешиш".

Историкът Сърджан Цветкович казва, че не е никак трудно да откриеш вертикалната линия в сръбско-българската вражда, защото от края на 19 век двете страни винаги са били противници във всички войни.

"Става въпрос за идеологията на малките различия между отделните балкански народи, които се опитват да получат превес за сметка на съседите си.

България още през 1885 година по време на битката край Сливница застава на противоположната страна на Сърбия. Ние също имаме своето участие в този процес. Когато се постави въпросът за Македония, България и Сърбия влязоха във войни, и тези отношения практически продължават и до днес.

Най-тежките моменти станаха по време на Втората световна война, когато Сърбия победи по време на битката край Брегалница. Сърбия получи Македония и от тогава България се чувства ощетена.

Ако погледнем 20-ти век Сърбия и България винаги са били на противоположни страни - Сърбите винаги са били на печелившата страна, докато българите са били склонни да избират по-силната страна. И по този начин те и днес са "американският играч" и поради тази причина толкова енергично защитават независимо Косово", казва Цветкович.

Външнополитическият анализатор Братислав Грубачич твърди, че дипломацията на България е свързана само с моментните интереси на страната ни.

"България е член на ЕС и НАТО, която се опитва да намери своето място и да извлече някаква полза от това за себе си. До колкото съм запознат, в рамките на НАТО България отговаряше за отношенията с нас.

С една дума, намерението на България не бе да ни навреди с нещо, а просто тя подкрепя позицията, която преобладава в НАТО, но и в ЕС.

Нашият проблем е в това, че ние намерихме подкрепа сред страни, които потенциално имат опасности от разцепления и са географски отдалечени от нас. Те ни подкрепят на основата на принципите, но те нямат никакво влияние.

Проблемът идва от това, че независимостта на Косово се признава от Черна гора, Македония и България и ние тогава разбираме, че това има голямо значение и тежест, защото САЩ и останалите страни могат да кажат: Ето, вижте техните съседи ги признават, те познават най-добре ситуацията.

Поради тази причина нашата реакция в Хага бе толкова остра", смята Грубачич. Според него с подкрепата си за албанската позиция България застрашава външнополитическата цел на Сърбия да се превърне в най-важния политически фактор на Балканите.

"Президентът Борис Тадич и външният министър Вук Йеремич непрекъснато говорят за регионалното лидерство и очевидно виждат себе си като регионален лидер. Енергичната подкрепа на България за албанската страна сериозно поставя под въпрос тази концепция в нашата външна политика.

Ние говорим за регионално лидерство сред страните, с които до вчера воювахме. Съвсем естествена е реакцията на държавите от нашето обкръжение да не позволят Сърбия да доминира в региона и особено във време, когато сме последни в списъка за членство в ЕС", казва в заключение Грубачич.

В публикацията има отделно каре за приятелите на Сърбия в България и в него е посочен Павел Чернев, който преди време публично е скъсал знамето на Косово в София.

За премиера Бойко Борисов пише още изданието, се твърди, че имал "приятелски връзки" със Сретен Йоцич и фолкзвездата Светлана Ражнатович, по-известна като Цеца Величкович.

Dnes.bg припомня, че сръбският наркобос Сретен Йоцич, по-известен като Йоца Амстердам, бе арестуван и предаден на холандските власти по времето когато Борисов бе главен секретар на Министерството на вътрешните работи.