През 2008 г. банките допуснали гаф с цената на петрола

В месеците преди цената на петрола да достигне рекордни стойност в средата на 2008 г., 15 от най-големите световни банки са залагали, че тя ще падне, става ясно от документи, предоставени от американския сенатор Барни Сандърс, съобщава Bloomberg.

Нетните позиции на банките поставят под съмнение аргументите на Сандърс, че спекулативната търговия на Wall Street е повишила цената на петрола, казва Крег Пиронг, директор на Global Energy Management Institute към Хюстънския университет. На 11 юли 2008 г. цената на петрола достигна 147,27 долара за барел.

„Ако вярвате, че банките си играят с пазара и индексите завиват в посоката, в която те търгуват, (през първата половина на 2008 г.) цената на петрола със сигурност трябваше да се понижава“, казва Пиронг.

Данните за петролните фючърси и деривати, търгувани през първата половина на 2008 г., са компилирани от Комисията за търговия с фючърси на суровини (Commodity Futures Trading Commission, CFTC) и са публикувани на 19 август от Сандърс.

Повечето големи банки, включително JPMorgan Chase & Co., Morgan Stanley и Credit Suisse, Citigroup и Bank of America са притежавали заедно нетно 229 460 къси позиции срещу 101 537 дълги. От къси позиции се печели, когато цените падат.

Според Сандърс данните на CFTC подчертават необходимостта Комисията да въведе правилата за така наречените ограничения на позициите. Приетият миналата година закон за регулиране на финансовия сектор, известен като закон Дод-Франк, изисква от CFTC да въведе ограничения на позициите на трейдърите при борсово и извън борсово търгуваните петролни деривати, дериватите за природен газ, пшеница и редица други суровини.

В писмо до Комисията от 22 август Сандърс посочва, че данните от 2008 г. илюстрират как банките и другите спекуланти са навредили на икономиката. „Сега ние знаем, че безконтролните спекулации с петролните деривати са основна причина за резкия скок на цената на суровината“, пише той.

Данните, публикувани от Сандърс, включват сделки на повече от 200 пазарни участници. Документът предлага архивен, но в същото време и доста екзотичен поглед върху иначе непрозрачния пазар.

Когато през 2008 г. Комисията обяви пред Конгреса, че нейното разследване не е открило доказателства за това, че спекулативната търговия е довела до скока на цените, трима конгресмени демократи се усъмниха в заключенията и поискаха да бъдат събрани данни за компаниите и техните позиции.

Събраните от CFTC данни останаха конфиденциални до публикацията им от Сандърс на 19 август. Джон Дамгард, президент на Futures Industry Association, определи публикуването на данните като „изключително притеснително“. Според него това може „сериозно да застраши способността на CFTC да събира информация от пазарните участници, както и да извършва надзорната си мисия“.

До есента на 2008 г. пазарът на фючърси и деривати до голяма степен беше нерегулиран. В последствие обаче стана ясно, че именно този вид сделки са една от причините за избухването на кредитната криза.

Законът Дод-Франк, който влезе в сила миналата година, има за цел да понижи рисковете, да повиши прозрачността и да предостави достъп на регулаторните органи до информация, както за борсовата, така и за извън борсовата търговия.

Противниците на предложението за въвеждане на ограничения за позициите при търговията с фючърси настояват, че Комисията не е доказала, че прекомерните спекулации са причина за покачването на цените, както и че няма как да разполага с необходимото количество данни, за да приложи ограниченията.

„Комисията не е доказала, че предложеният режим за ограничения на позициите е 'необходим' и 'адекватен'“, казва Крейг Донохю, изпълнителен директор на CME Group Inc., най-голямата борса за търговия с фючърси в света.

Комисията е критикувана и от редица сенатори демократи, но натискът е точно обратният. „CFTC нарушава закона, като не е въвела новите правила до 17 януари – крайният срок, посочен в закона Дод-Франк“, казва Сандърс.

Комисията би могла да въведе новите правила още на 22 септември, но за момента нейните петима членове, сред които има както републиканци, така и демократи, остават разединени по въпроса.

Всички банки, за чиято търговия има данни в документите, публикувани от Сандърс, имат както дълги, така и къси позиции, като ако те се съпоставят, предлагат нетна картина на очакванията за това накъде е тръгнала цената на петрола.

Credit Suisse е имала най-много нетни къси позиции – 109 655 договора, или 2,7 пъти повече от банката с най-много нетни дълги позиции - Deutsche Bank с 41 338 лота. Всеки лот представлява 1000 барела петрол.

"Goldman Sachs, Morgan Stanley и други играчи на Wall Street доминираха пазара с петролни фючърси и така причиняваха огромни щети на икономиката“, посочва Сандърс.

Още новини от Investor.bg