Фермери залагат на директните проджаби

Все повече фермери се интересуват от директните продажби на храни направо от стопанствата. След трудния старт на Наредба 26, която преди пет години регламентира как земеделците да продават продукцията си и междувременно направените редакции, ентусиастите да се регистрират са се увеличили. Един от проблемите за земеделците остава финансирането, тъй като трябва да ремонтират производствените помещения и да купят оборудване. 

Обектите с регистрация по наредбата вече са близо 800, показва справка в сайта на Българската агенция по безопасност на храните. Сред тях най-много са производителите на мед. Ферми в цялата страна предлагат още сурово мляко, сирене и кашкавал, яйца. Засега са единици стопанствата, които предлагат прясно месо или риба, а по изключение – и дивеч. 

Природозащитни организации твърдят, че малките ферми опазват природата и високата природна стойност на земите в зони от мрежата Натура 2000. В същото време регистрацията по Наредба 26 решава въпроса с изкупуването на земеделската продукция за жълти стотинки, коментира Юлия Григорова от WWF.

Фермери със стопанства в Натура 2000 от Западна и Централна Стара планина получават подкрепа по българо-швейцарския проект  „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони” (известен като „За Балкана и хората“). Организациите, които изпълняват съвместно проекта, им помагат за регистрацията. Покриват се и част от инвестициите.

„Искаме да покажем, че устойчивото използване на ресурсите ще е от полза за населението. Фактът, че хората живеят в зона с висока природна стойност, не бива да бъда проблем за тях, а плюс за развитието на тези райони“, коментира Бертран Сансоненс – експерт от международната природозащитна организация Pro Natura.

Как обаче предприемчивите производители намират финансиране и преодоляват различни пречки, докато стигнат до пазара?

Александър Александров от монтанското село Балювица вече осма година отглежда овце и в момента има около 150 животни от местни породи. Заради проблеми с изкупуването на млякото е решил да затвори цикъла на производство.

В ремонтирана сграда, купена от бившето ТКЗС, е направил малък цех за производство на сирене от овче мляко. За да започне производството, изтеглил банков заем, получил и подкрепа по българо-швейцарския проект. Продукцията си предлага директно от стопанството или на фермерския пазар, който се провежда всяка събота в столичния квартал „Борово“. „Хората са забравили вкуса на истинската храна“, смята той след многобройни срещи с клиенти.

Според него изискванията на Наредба 26 са изпълними въпреки разминаването на съвременните изисквания за производството с традиционните практики. 

Един от проблемите, които той вижда в практиката си, е липсата на няколкоседмични курсове за фермери, които искат да произвеждат млечни продукти, както например е практиката във Франция и Италия. 

Още един пример за бизнес от региона, свързан с природата –  Мая Ангелова и Мариана Тодорова са отворили през юни тази година малко предприятие за производство на сладка и мармалади  -  "Синевка" в село Превала. До 2010 г. и двете са работили в завода за взривни вещества в Горни Лом.

Сега събират основно горски плодове – ягоди, малини, шипки, дюли, круши, череши, боровинки и билки. Или купуват от малки овощни градини, които гарантират качество. Продават мармаладите на фермерски пазари.

Сладката се правят на печки на дърва, а малкият цех е регистриран по Наредбата за храните. Максималният капацитет е 13 хил. бурканчета годишно, но още не са го достигнали. За производството също получават подкрепа по проекта „За Балкана и хората“. Работата по проекта им е отнела две години.

Също на директните продажби разчита и Теодор Пушкаров от село Меляне. Той е потомствен пчелар. В началото на миналата година е регистриран по Наредба 26 с помощ от българо-швейцарския проект. Предлага меда на изложения и пазари, също и в някои магазини. Кандидатствал е и по европроекти и е успял да си купи оборудване. В същото време учи животновъдство в Аграрния университет в Пловдив.

Ветеринарят Петьо Кръстев от звеното на Агенцията по храните в Монтана предупреждава, че закупуването на продукция от нерегистрирани ферми крие сериозни рискове: не е ясно какъв е здравният статус на животните, как е добито млякото, как е преработено и съхранено. „Можем да се натровим и от съда с млякото. Виждал съм как такива фермери да вадят бутилки от кофите“, заяви той. Ако производителят е регистриран, има проследяемост на продуктите, допълни Петьо Кръстев.

Към момента в Западна и Централна Стара планина 11 ферми са получили подкрепа по българо-швейцарския проект, за да се регистрират по Наредба 26, а 12 стопанства се подготвят за регистрацията.

Срещите с фермерите са част от дейностите по проекта „За Балкана и хората” и по проекта „CAP for CAP” („Популяризиране на общата селскостопанска политика на ЕС”).