Драги пред цугцванг

Преди заседанието на Европейската централна банка (ЕЦБ) в четвъртък гуверньорът Марио Драги е под цугцванг (от немски „цуг" - ход и „цванг" – задължение – задължение за действие).

От последното заседание на съвета инфлацията се понижи още повече под целевите 2 процента, достигайки годишно равнище от минус 0,2 процента (през февруари). Толкова ниска стойност на показателя не бе отчитана от година и е признак за икономическа слабост. Онова, което радва потребителите, е проблем за централните банки. Защото според икономическите теории има опасност от спирала, състояща се от спадащи цени и икономически спад. А целта на ЕЦБ за достигане на инфлация от почти 2 на сто се отдалечава все повече.

„Очакванията на пазарите към торбата с фокуси на ръководителите на ЕЦБ са високи“, пояснява Йенс Крамер, водещ икономист на NordLB, цитиран от Handelsblatt. Инвеститорите очакват не само понижаване на основния лихвен процент, но и повече покупки на облигации. През декември Драги вече разочарова пазара, който се надяваше да стане свидетел на значително облекчаване на паричната политика. „Не може да си позволим ново разочарование“, пояснява Джанет Хенри, главен икономист за британската HSBC.

Какво обаче очакват конкретно анализаторите? Ето петте най-важни и обсъждани мерки:

1. Понижаване на лихвата

Дори и сега процентът по депозитите в еврозоната е на минус 0,3 на сто. Това означава, че банките, които влагат парите си в ЕЦБ, плащат де факто глоби.

Отрицателното лихвено равнище е драстична и експериментална стъпка, която показва колко далеко е ЕЦБ от постигането на целта си за инфлация. Целта е да бъдат наказани банките, че държат депозити в централната банка и да ги накара да активизират кредитирането.

Според проучване на Bloomberg сред икономисти се очаква намаление от 0,1 процентни пункта до минус 0,4 на сто. Също така е възможно и по-силно намаление до минус 0,5 на сто.

Това очаква например анализаторът на Commerzbank Михаел Шуберт. „Спад със само 10 базисни пункта вероятно ще бъде твърде малка мярка за мнозина в Съвета на директорите в настоящата ситуация, не на последно място защото тогава може да се очаква отрицателна реакция на пазара, каквато имаше и през декември". И Крамер от NordLB очаква ново намаление с 20 базисни пункта.

Фактът, че сред централните банкери има единодушие за намаляване на лихвените проценти по депозитите, се счита за 100% вероятен. За Бундесбанк, която е скептична към по-нататъшното облекчаване на паричната политика, това „хапче“ ще бъде по-лесно за преглъщане от редица други мерки.

Подобни "силни лекарства" обаче могат да имат страничен ефект. Отрицателните лихви биха могли да подкопаят печалбите на банките. Освен това акциите на банките са подложени на големи колебания заради опасенията, свързани с ефекта на отрицателните лихви върху финансовите институции.

Възможно е и да се стигне до етапна промяна на лихвата по депозита, по подобие на правилото в Швейцария. Там наказателната лихва влиза в сила, само когато ликвидността на дадена банка в централната банка надвишава дадена горна граница. Преди това се прилага по-нисък лихвен процент.

За да се намали натискът на банката, може да се стигне до подобна на швейцарската мярка, смята и Ян Холтхузен, ръководител на поделението за анализ в DZ Bank. Той смята, че наказателната лихва може да достигне -0,5 на сто.

2. Покупка на повече облигации

ЕЦБ може да увеличи програмата си за изкупуване на облигации, с която налива новонапечатани пари в икономиката. Причината за новите стимули би трябвало да бъде повишаването на опасно ниската инфлация.

В момента ЕЦБ купува всеки месец ценни книжа за 60 млрд. евро, сред тях предимно държавни облигации на страните от еврозоната. Този обем може да бъде разширен. Главният икономист на Berenberg Холгер Шмидинг очаква разширяване до 75-80 млрд. евро месечно. Покупките на облигации са сигнал, който се разчита ясно от пазарите. Въпреки това те имат ограничено действие над лихвите и настроенията.

Според Александер Алдингер, главен анализатор в BayernLB, и сега пазарите отразяват разширяване на програмата за облигации. Причината – възвращаемостта по двугодишните бундове възлиза на -0,53% - значително над овърнайт лихвените проценти Eonia (Euro OverNight Index Average), която сега е на ниво от -0,23%. Алдингер вярва, че може да се стигне до увеличение на месечния обем с 15 млрд. евро до 75 млрд. евро. Крамер от NordLB очаква дори по-високо увеличение до 80 млрд. евро.

Подобен ход обаче не се счита за сигурен. Някои членове на Съвета се отнасят критично към подобна мярка. Освен това ЕЦБ може да се препъне в собствените си граници. Според собствените си правила тя не може да купува облигации, чиито лихви са под основния лихвен процент (0,3%). И не може да придобива повече от 33% от наличните облигации на дадена държава.

Чрез разширяването на програмата за покупка на облигации тези лимити ще бъдат достигнати бързо. При будновете например границата ще бъде мината още преди планирания край на програмата през март 2017 г. Затова е възможно ЕЦБ да увеличи обема на покупките временно, например за следващите шест месеца. Такова решение може да се промъкне по-лесно в Съвета, а и облигациите няма да свършат бързо.

3. Повече гъвкавост при покупката на облигации

За да се предотврати недостиг, ЕЦБ може да увеличи избора на закупуваните от нея облигации. През декември тя вече разшири обхвата с облигации на региони и местните власти в еврозоната.

„Може сега да се разрешат и покупки на корпоративни облигации", казва Алдингер от BayernLB. Анализаторите също могат да си представят, че ЕЦБ може да свие още границата на възвращаемостта, от която може да взема облигации от собствените си баланси. Това ще реши проблема с недостига. „Възможни са отрицателни лихви от -0,75% или -1%, или да няма ограничение", казва Крамър от NordLB.

Възможно е и разрешаване на покупки на корпоративни облигации. Още по-широката стъпка би била, ако банката не ограничава облигациите спрямо капиталовия дял. В момента тя купува повече бундове, защото Германия има най-висок дял от капитала на ЕЦБ. Но тъй като тук лихвените проценти са много ниски, почти няма възможност за лавиране, за разлика от облигации на страни с по-високи лихвени равнища, като например Италия. „Подобна стъпка обаче ще се наложи трудно от политическа гледна точка“, казва Холтхузен от DZ Bank. В допълнение редица юристи се съмняват дали това би бил законен ход.

4. Удължаване на срока на програмата

Когато ЕЦБ стартира програмата си през март 2015 г., тя имаше срок до септември тази година. През декември централните банкери удължиха срока до март 2017 г. Сега е възможно ново увеличаване на срока. И все пак - „удължаване след март 2017 г. има малко смисъл, тъй като тази дата е доста далече във времето“, пише анализаторът от Commerzbank Михаел Шуберт в анализ.

5. Снабдяване на банките с евтини кредити

ЕЦБ може също така да разшири своята програма, с която предоставя на банките дългосрочни кредити при много изгодни условия, ако те дават повече кредити на бизнеса. Тя може да предостави на банките възможността да наемат пари за три до четири години при лихвен процент от 0,05%. Ефектът обаче ще бъде ограничен. Много банки не се нуждаят от повече ликвидност. Така това би помогнало само на някои „болни“ кредитни институции.

Още подобни анализи четете в Investor.bg