Секс и предателство: Нов филм в Северна Корея показва невиждани от публиката неща

Севернокорейски филм пленява публиката със сцени и сюжетни линии, които никога преди не са виждали в одобрен от държавата филм.

В "Дни и нощи на конфронтация" мъж е задушен с найлонов плик. Особено нещастна героиня е намушкана от собствения си съпруг, по-късно е ранена, след като е блъсната от кола, и в крайна сметка е убита. На екрана се появява жилетка с бомба, чиито кабели са оголени. Има извънбрачна афера и дори кратка частична голота.

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикация, споделена от CNN (@cnn)

След като привлече тълпи в севернокорейските кина миналата година, "Дни и нощи" достигна до много по-голяма аудитория този месец, когато се излъчи за първи път по държавната телевизия, сигнализирайки за официално одобрение на филм, който нарушава дългогодишни кинематографични табута в контролираната от държавата развлекателна индустрия на страната.

Самоличността на продуцента на филма, корейското филмово студио "25 април", което е отговорно за най-идеологически значимите филми на Северна Корея, прави особено забележително използването на графично насилие и разказване на истории в стил трилър.

"Герой, задушен с найлонова торбичка... това е нещо, което със сигурност никога не съм виждал във филм за КНДР", отбелязва Джъстин Мартел, американски режисьор, който посети Международния филмов фестивал в Пхенян миналата година, пред CNN.

Сексуалното съдържание - кротко по световните стандарти, също е поразително експлицитно в консервативната Северна Корея

"Може да се каже, че имаше и частична голота, която също със сигурност никога не съм виждал във филм за КНДР", добави той, използвайки инициалите на официалното име на затворената нация.

Севернокорейските филми обикновено се възприемат колективно. Публиката гледа в препълнени киносалони или на организирани от работното място прожекции в културни зали, където реакциите са видими и споделени. Смехът, въздишките и аплодисментите не са необичайни, според бежанци и чуждестранни посетители, които са присъствали на подобни събития. В тази обстановка филм, предназначен да шокира, носи допълнителна тежест.

Историята се развива в средата на 2000-те години и се фокусира върху предателство, както лично, така и политическо, което завършва със заговор за убийството на покойния севернокорейски лидер Ким Чен Ир - баща на настоящия лидер Ким Чен Ун - чрез взривяване на влака му.

Поради строго контролирания характер на севернокорейското общество, независими разкази от обикновени киномани са невъзможни. Но нищо от това не би преминало цензурните стандарти дори преди десетилетие. И все пак "Дни и нощи" беше промотиран като престижна продукция и отличен на филмовия фестивал в Пхенян с награди за най-добър актьор и най-добри звукови ефекти.

Филмът е провокативен, но не и подривен

То съществува неразривно в рамките на твърдата морална вселена на Северна Корея: предателството води до разруха; лоялността към държавата е единственото безопасно убежище. Новото е начинът на изпълнение. Цената на продукцията са по-висока, темпото е по-бързо, стилът е безпогрешно модерен. Заимства визуалната граматика на холивудските трилъри по начини, които севернокорейското кино отдавна избягваше.

Тази промяна може да отразява осъзнаването в правителството на лидера Ким Чен Ун за това в какво се превръща неговата публика и какво е необходимо сега, за да се задържи вниманието на по-младите хора.

Мартел отбелязва пред CNN, че местната филмова и телевизионна индустрия на Северна Корея се е променила малко от десетилетия.

"Местното филмово и телевизионно производство до голяма степен разчита на познати сюжетни линии и продукционни подходи", обяснява той. "Индустрията е изправена пред очевидна стагнация през последните 20 години и през този период върху големите пълнометражни филми е създаден скромен, нискобюджетен материал. През последните години правителството се ангажира много повече и вложи много пари в тези нови продукции."

Сюжетът на "Дни и нощи" много наподобява истинска експлозия през 2004 г. на жп гара Рьонгчон близо до китайската граница. По това време севернокорейските власти определиха експлозията като инцидент. Извън страната се разпространиха спекулации, че може да е опит за покушение. В Северна Корея темата остана до голяма степен неразказана публично.

"Доколкото знам, правителството никога не е признавало бедствието в Рьонгчон за нещо друго освен инцидент", казва Мартел. "Всички са знаели за това като за слух. Така че да го видим като истински сюжет в севернокорейски филм е изключително интересно - и определено това се случва за първи път."

В последния акт, покушението се проваля. Заговорниците се провалят и главният герой е арестуван - което подсилва основния урок на филма, че предателството на държавата винаги се наказва.

Севернокорейските филми 

От 60-те до 80-те години на миналия век севернокорейските филми обикновено се разделят на три категории: епоси за революционната война, мелодрами за идеологическа чистота и исторически алегории, прославящи семейство Ким.

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикация, споделена от NK News (@nknewsorg)

Един от най-известните филми на страната, "Момичето с цветята", разказва историята на селска жена, брутализирана под японското колониално управление. Страданието ѝ е изключително, но до голяма степен символично. Насилието се внушава, а не се показва, а емоционалният ексцес замества физическата бруталност. Спасението идва не чрез съспенс или шок, а чрез революционно пробуждане.

Дори когато филмите се занимаваха с врагове, те обикновено бяха външни и несложни. В епоси за Корейската война като "Остров Уолми" злодеите са чужди и очевидни, докато севернокорейските герои остават идеологически чисти.

По-късните филми експериментираха предпазливо с вътрешни условия. "Дневникът на ученичката", издаден през 2006 г., се фокусира върху семейното напрежение и социалните очаквания, но конфликтите му бяха разрешени чрез морална корекция, а не чрез унищожение. Героите, които се отклониха, бяха насочени обратно към равновесие, а не насилствено елиминирани.

За разлика от това, "Дни и нощи" поставя предателството в центъра на историята и отказва да смекчи последствията от него. Злодеят не е чуждестранен нашественик или карикатурен класов враг, а доверен вътрешен човек - прокурор, съпруг, гражданин, вграден в обществото. Филмът възприема структурата на съвременните трилъри: морално компрометиран главен герой, ескалиращи лични залози, кинетични екшън сцени и безмилостна последна равносметка.

Филмовото студио "25 април" е основано в годините след Корейската война и отдавна се специализира в националистически епоси и революционни драми. В продължение на десетилетия продукцията му следва строга формула, дори когато световното кино се развива около нея. Това започва да се променя при управлението на Ким Чен Ун, чието правителство настоява културните институции да модернизират представянето, без да променят идеологията.

Държавните медии хвалят "Дни и нощи" за това, че привлича публиката с "напрежение и вълнение"

"Режисьорите, с които разговарях, директно приписват това възраждане на Ким Чен Ун, подобно на това, както баща му, Ким Чен Ир, някога е влагал пари, ресурси и лично напътствия във филмовата индустрия на страната", казва Мартел.

Северна Корея винаги е приемала киното сериозно - може би по-сериозно от всяка друга авторитарна държава. Лидерът от второ поколение, Ким Чен Ир, не само е наблюдавал филмовата индустрия, той я е управлявал лично като ръководител на отдела за изкуства в отдела за пропаганда и агитация. Той е участвал в създаването на сценарии, монтажа и решенията за кастинг и според съобщенията е поддържал частна библиотека с над 15 000 филма, включително холивудски заглавия, забранени за публично гледане.

Разочарован от ограниченията на собственото си кино, Ким веднъж прибягна до позната, но крайна тактика по време на своята епоха: отвличане.

През 1978 г. южнокорейската актриса Чой Ън-хи е отвлечена в Хонконг и отведена в Пхенян. Месеци по-късно нейният отчужден бивш съпруг, известният режисьор Шийн Санг Ок, е отвлечен при подобна операция. След неуспешни опити за бягство и лишаване от свобода, двамата са отново събрани и им е наредено да се оженят повторно и да правят филми за държавата.

В крайна сметка те ще продуцират 17 филма за Северна Корея. Сред най-забележителните е "Пулгасари" (1985) - чудовищен епос, свободно моделиран по "Годзила", който Ким Чен Ир лично ръководи като революционна алегория. Рекламиран в страната като разказ за селско въстание, филмът по-късно се превръща в култова любопитност в чужбина, често осмиван заради специалните си ефекти, но признат за една от най-амбициозните технически продукции на страната. Шийн режисира и "Сол" (1985), сурова драма от колониалната епоха с участието на Чой, която набляга на личното страдание пред зрелищността и ѝ носи награда за най-добра актриса на Московския международен филмов фестивал – рядък момент на международно признание за севернокорейското кино.

Това, което Ким Чен Ир не е очаквал, е, че Шийн и Чой тайно записват срещите си с него. Записите, по-късно изнесени контрабандно от страната, са запечатали поразително откровените критики на Ким към собствените му филми.

"Хората дори не искат нищо ново", казва той в един от записите. "Защо настояват да снимат само хора, които плачат през всички сцени, сякаш е имало смъртен случай в семейството?"

Създателите на филма бягат по време на санкционирано пътуване до Европа през 1986 г., като в крайна сметка се установяват в Съединените щати. Десетилетия по-късно записите ще формират гръбнака на документалния филм от 2016 г. "Любовниците и деспотът".

Ким Чен Ир схвана истина, която все още оформя севернокорейската пропаганда: тя работи само ако хората я гледат

В днешна Северна Корея смартфоните стават все по-разпространени. Одобрени от държавата приложения предлагат музика, игри, книги и видео. Вътрешна стрийминг услуга имитира глобални платформи, като същевременно стриктно цензурира съдържанието. В същото време незаконни южнокорейски драми, поп музика и филми продължават да циркулират на USB устройства и карти с памет, предлагайки на по-младите севернокорейци конкурентна визия за съвременния живот.

Наказанията за консумиране на подобни материали станаха по-сурови. Тийнейджъри бяха публично осъдени на дълги присъди тежък труд за гледане или разпространение на южнокорейски медии. Закон от 2020 г. кодифицира тежки наказания за културно потребление, считано за нелоялно.

Но само репресиите вече не са достатъчни. Трябва да се спечели и внимание. "Дни и нощи" е част от това усилие - по-бърз, по-мрачен и по-висцерален от по-ранните пропагандни филми, облечен в езика на съвременното забавление, но носещ старо, познато послание: заговорът срещу лидера ще завърши с катастрофа.