"Мяра": Българите разделени по въпроса за данъците: Плосък или прогресивен?

36,5% от пълнолетните българи са склонни да подкрепят плосък данък, но 39,6% са по-скоро за прогресивно облагане. Липсва ясна обществена позиция по този въпрос – данните ще бъдат обсъдени в предаването „Въпрос на мяра“ в идната сряда от 20:00 ч. в едноименния канал в „Ютюб“.

Намалява увереността за личните финанси. През април, например, 32,2% са очаквали материалното положение на семейството им да се влоши в следващата година, през юли те са вече 40,5%, а през октомври са 41,5%. Очакванията от типа „ще остане същото“ осезаемо намаляват в тримесечията: 38,5% през пролетта, 32,8% през лятото и 29,8% сега. Очакванията за подобрение не растат и остават малки: малко над десетте процента. Явно през лятото е взето негативно ново ниво на очакванията за финансите на домакинствата, което се затвърждава сега.

Високи и растящи са и очакванията за повишаване на цените. 76,4% са очаквали ценови ръстове през април, три месеца по-късно те са 81,5%, а сега през октомври са 82,1%. Очакванията за намаляване на цените плавно спадат до символични нива от около процент. Обществото е предпазливо дори в очакванията си за динамика на безработицата.

Противоречиви са сигналите за обществените оценки за икономиката на страната като цяло. Има и положителни, но долавя се ръст на и бездруго негативните очаквания през лятото спрямо пролетта – който се затвърждава и през есента. През април 47,8% са очаквали влошаване на икономиката на страната, през юли делът им расте до 53,1%, а сега е 52,4%. Съответно „стъпало“ надолу през лятото са взели и очакванията икономиката на страната да остане на същите нива: 27,8% през пролетта, 21,1% през лятото, 22,3% сега. Очакванията за подобрение са ниски, около десет процента, и не растат.

Това са част от данните от новото издание на редовното независимо ежемесечно изследване на „Мяра“ лице в лице с таблети. В тези данни винаги има и известен инерционен скептизицъм, но като че ли и отвъд него се долавят симптоми на тревога.  

Данъците – експериментален въпрос

„Мяра“ зададе съвсем експериментален въпрос за плосък или прогресивен данък. Формулировките на такива въпроси са сложни и данните следва да се приемат най-вече като хипотези за продължаващо изследване. Например, следва занапред да се търси конкретна информация дали хората са склонни да се промени данъкът, който досега плащат. Или пък следва да се направи цялостно нарочно изследване. Тук по-скоро беше зададен въпрос за принципна нагласа кое е по-логично. Като че ли има минимално предразположение към прогресивна скала, но няма отчетливо мнозинство. Това означава, че различните гледни точки тепърва ще търсят път към масовото съзнание.

36,5% приемат становището „Без значение кой какви доходи получава, всеки да плаща данък еднакъв процент от доходите си – например, всеки да плаща 10 процента данък от доходите си. Или накратко: т.нар. плосък данък.“

39,6% приемат другото становище: „Тези, които получават по-високи доходи, да плащат по-висок процент данък от доходите си – например до определени нива на доходи да плащат 10 процента данък, над определени нива на доходи да плащат повече от 10 процента данък, на още по-високи нива на доходи да плащат още по-висок процент данък и т.н. Или накратко т.нар. прогресивен данък.“ 23,9% не могат да преценят.

Видно е, че при най-ниските възрасти дяловете се разпределят в три еднакви третини, което означава практическа липса на формирано становище. В младите икономически активни възрасти има повече предпочитания към плосък данък, а с преминаването към по-високи възрастови категории расте предпочитанието за прогресивна скала. То е очаквано високо и като цяло сред хората с най-ниски доходи. 

Намаляваща увереност за личните финанси

Попитани как се е променило материалното положение на собственото им домакинство в едногодишен период, пълнолетните българи отговарят както следва: стана по-лошо, казват 45% през април, 43,4% през юли и 45,7% сега през октомври. Остана същото, твърдят сходни дялове: 43,9% през пролетта, 45,4% през лятото и 42,6% през есента. Стана по-добро, смятат съответно 8,7%, 8,1%, 9,5%. Така негативни и неутрални оценки се движат цяла година „в пакет“ и без особена промяна. Както обикновено, делът на оценките от типа „стана по-добро“ е осезаемо по-малък, но и той не показва ясен тренд.
Тренд обаче като че ли има, когато стане дума за очакванията за близкото бъдеще. През април, например, 32,2% са очаквали да стане по-лошо, през юли те са вече 40,5%, а през октомври са 41,5%, т.е. тук през лятото е взето негативно ново ниво, което се затвърждава сега. Очакванията от типа „ще остане същото“ осезаемо намаляват в тримесечията: 38,5%, 32,8%, 29,8%. Така очакванията за влошаване са преминали и останали над очакванията да няма промяна. Очакванията за подобряване са на нива съответно: 13,8%, 10,2%, 12,6%.

Цените и очакванията за безработица

Ръст през лятото и есента спрямо пролетта се потвърждава и при очакването за увеличение на цените. 76,4% са очаквали ръстове през април, три месеца по-късно те са 81,5%, а сега са 82,1%. Че при цените няма да има промяна, през пролетта са мислили 13,3%, през лятото – 11,2%, а сега са 12,5%. По този показател като че ли ясна посока няма, но по показателя „намаление на цени“ посоката е ясна и тя е от съвсем малки към буквално символични дялове: 4,2%, 2,4%, 1,1%. Дори и при отчитане на навичния негативизъм, струва си да се отбележи, че тук съществува почти единодушие за ръст на цени, което става дори по-ясно от пролетта насам.
Очакванията за нива на безработица остават без промяна в последните тримесечия. По традиция по-осезаеми са дяловете на негативните очаквания – за повишаване, но практически има сериозно натруване в зоната „не знам“ – около и над 20%. 35,2%, 36,5% и 36,1% казват в последните три вълни на земерване през годината, че безработицата ще нараства; 33,6%, 28,3%, 33,4% – на тези нива се колебаят и очакванията да няма промяна; намаление очакват 6,9%, 10,3%, 8,4%.

Противоречиви сигнали за масовите оценки за икономиката на страната

Намалява оценката за икономическото положениe на страната като добро. Засега като че ли растат междинните оценки, а все-още не растат пряко негативните, но елементите на негативна тенденция са налице. Ако през пролетта, 11,5% са намирали икономическото положение в страната за добро, през лятото те са 8,1%, а сега са 6,4%. Оценката от типа „средна“, за сметка на това растат – 28% преди две тримесечия, 30,2% преди тримесечие, 31,8% сега. И все пак, ако и да не растат осезаемо, най-високи традиционно остават негативните оценки: 57,4% през пролетта, 57,7% през лятото и 58,2% през есента. Винаги има и известен малък дял на респонденти, които не могат да определят. 

В същото време обаче, когато респондентите изрично биват попитани каква е оценката им за промяната на икономическото положение в страната в последния едногодишен период, съвсем негативните оценки дори спадат с времето. 59,7% през април казват „влоши се“, 56,9% казват това през юли, 55,4% – през октомври. Но като че ли мненията не преминават нито в позитивни, нито дори в средни, а остават в „сива“ зона. 29,7%, 28,3%, 32,2% – така се колебаят оценките от типа „остана без промяна“. Колебанието на оценките „подобри се“ е около осемте процента: 7,5%, 8,1%, 7,7%.

Какви са очакванията за икономическото положение в следващия едногодишен период? Долавя се ръст на и бездруго негативните очаквания през лятото спрямо пролетта. И есента го затвърждава. През април 47,8% са очаквали влошаване, през юли делът им расте до 53,1%, а сега са 52,4%. Съответно, „стъпало“ надолу през лятото са взели и очакванията икономиката на страната да остане на същите нива: 27,8% през пролетта, 21,1% през лятото, 22,3% сега. Очакването за подобряване на общото икономическо положение на страната се колебаят в дялове 10,2%,10,8%,10,4%. При очакванията за икономиката – закономерно – зоната на отговори от типа „не знам“ е по-сериозна.

Разбира се, в този тип данни винаги се оглежда и инерционният скептицизъм. Когато човек отговаря за страната като цяло, той по традиция е и по-негативно настроен, отколкото при отговори за парите на собственото си домакинство. Но като цяло сигналите са противоречиви и по-скоро тревожни. Наблюдава се и закономерност в дяловете на тези, които не могат да формират мнение.

Данните са от независимо изследване от редовната изследователската програма на социологическата агенция „Мяра“. Изследването е проведено „лице в лице“ с таблети между 5 и 13 октомври 2025 г. сред 801 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.