Споразумението с Меркосур ще отвори вратата за ГМО царевица и соя в Европа

Отварянето на вратата към латиноамериканския пазар със сделката на ЕС с Меркосур допълнително застрашава бъдещето на европейските фермери, страдащи от войната на Русия в Украйна. Основното притеснение на европейските и българските земеделци се корени в огромната разлика в себестойността на продукцията. Това коментира Борислав Петков, земеделски производител и съветник към земеделската комисия в парламента, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

„Притесненията са... най-вече от себестойността на тези стоки, тъй като значително е с по-ниска себестойност продукцията, която ще влезе от страните от Меркосур. Комплексни са причините – от липсата на ограничения, които ги имат европейските фермери заради така наречената Зелена сделка, до евтината работна ръка и технологиите, включително ГМО продукти.“

Петков предупреждава, че споразумението може окончателно да отвори вратата за генномодифицирана царевица и соя на европейска територия, поставяйки местните производители в неконкурентно положение.

Въпреки че България е нетен износител на зърно, вносът на евтина царевица от Меркосур може да подкопае вътрешния пазар, особено в индустрии като производството на етанол и спирт. Още по-критична е ситуацията в животновъдството, където вносът на месо от Аржентина и Бразилия вече е фактор, дори при наличието на мита.

„Представете си какво ще се случи след премахването на голяма част от митата. В рамките на това споразумение се предвижда в следващите 10 години да отпаднат митата на тези стоки за страните от Меркосур... Българското животновъдство е към своя край.“

Петков направи паралел с либерализацията на търговията с Украйна:

„Четвърта година вече се води войната, четвърта година земеделието в ЕС и в частност в България е на колене с основни продукти. Когато отвориш един пазар, ти наистина открехваш вратата и поставяш собствените си производители в неконкурентно положение.“

Според Петков българската държава е взела решението да подкрепи споразумението без публични анализи и дебати с бранша.

„Правителството взе решение да подкрепи търговското споразумение Меркосур, без дори да направи опит за обществен дебат с бизнеса.

Решението на Министерския съвет най-вероятно е засекретено. Такъв анализ, такъв доклад в Министерството на земеделието няма.“

Той даде за пример Франция, където президентът Макрон веднага обяви защитни мерки за френските фермери, въпреки европейските регламенти. В България обаче политическата нестабилност парализира защитните механизми на сектора.

2025 г. е била „третата поредна тежка година“ за българското земеделие,

което е довело до сериозни проблеми с ликвидността и първите големи фалити на зърнотърговци. Банковият сектор реагира с екстремна предпазливост, коментира Петков.

„Банките от миналата година са изключително предпазливи и песимистично настроени към земеделските производители. Нови кредити се дават изключително трудно, с много обезпечения."

Според Петков, въпреки че кредитите често са обезпечени със залози върху европейските субсидии, банките изискват огромни допълнителни гаранции, което задушава производството.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria