Военните действия по света стават все по-автоматизирани, посочва в коментар за СиЕнЕН британският професор по изкуствен интелект и роботика Ноел Шарки. Ние трябва да се запитаме колко далеч искаме и можем да стигнем при делегирането на отговорността при тези конфликти върху роботи, убеден е Шарки, който е и председател на Международния комитет за контрол на роботизираните оръжия.
От хилядолетия насам оръжията се развиват постоянно. Но това значи ли, че трябва да седим спокойни и безразлични, приемайки съдбата си и да предоставим отговорността за убийствата на други хора на машините?
През последните месеци се водят разгорещени дебати относно използването на напълно автономни (взимащи самостоятелни решения) роботизирани оръжия, т.е. въоръжени роботи, които веднъж активирани ще могат сами да избират и елиминират своите цели без човешка намеса.
Според някои мнения роботите биха били по-прецизни на бойното поле в сравнение с хората-войници и така ще бъдат намалени значително цивилните жертви. Но професор Шарки счита, че това са спекулации, базирани на предположения за бъдещето развитие на компютърните хардуер и софтуер. И уточнява, че от 50-те години насам развитието на „изкуствения интелект“ се движи със скоростта на охлюв в сравнение с първоначалните прогнози и очаквания.
Други експерти смятат, че дори и да предположим, че роботите наистина биха били по-прецизни, човечеството не бива да поверява на машината решението за това кой човек ще живее и кой не.
Към настоящия момент не можем да разчитаме на машините да прилагат международното право. Съществуващите подобни оръжия просто не могат да се справят с тази задача. Машините може и да имат съответните адекватни механизми за възприятия, но те не разполагат с жизненоважните компоненти на бойното поле за взимане на съобразени с моментната ситуация обосновани решения кой и кога може да бъде убит.
Роботите не могат да преценят дали нанасянето на удар по зададена цел е пропорционално спрямо очакваното преимущество в битка. За това няма метрика. Говорим за изкуството на войната, не за точна наука.
Един военен командир трябва да прецени дали дадена атака е обоснована за постигането на конкретна цел, предвид рискът от цивилни жертви. И командирът носи цялата отговорност за това решение. С други думи може да бъде изправен пред съда.
При робота този морален аспект го няма. Чуват се мнения, че вината ще се носи от ръководещият съответната мисия, в която участва машината.
Но това на практика не е особено коректно, защото погрешните действия на робота биха могли да бъдат предизвикани от грешка на програмния инженер, на компанията-производител, на всеки един от множеството малки фирми-доставчици на компоненти. Така ще стигнем до едно мъчително проточващо се разследване, което трудно може да завърши с конкретен извод, предвид сложността на технологията.
Професор Шарки посочва, че въпреки всички негативи американското военно министерство съвсем наскоро (ноември 2012-та година) даде зелена светлина за развиване на технологии за автономни оръжейни системи. Според него това изпраща грешен сигнал към останалия свят и реално слага началото на ново военно съревнование на ниво войници-роботи.
Като най-високотехнологичната военна сила в света, Съединените щати носят моралното задължение да спрат използването на роботи с изкуствен интелект в човешки битки, убеден е експертът.
И поставя поредица от сериозни, дори плашещи въпроси: Замисля ли се някой, че тези машини (както всяка друга) могат да бъдат експлоатирани от недоброжелатели (да речем чрез хакерски атаки) и насочвани срещу грешни цели в грешни държави? Замисля ли се някой как тези автономни оръжия са бомба със закъснител и могат да дестабилизират световната сигурност, разпалвайки нежелани военни конфликти?
Множество влиятелни неправителствени организации вече се обединиха в мащабната кампания „Спрете роботите-убийци“. Целта да се въведе законова рамка, възпираща воюващи страни от използването на напълно автономни роботизирани оръжия.
Тази цел все още е постижима. Но ако се стигне до масови национални инвестиции във въпросните технологии, може и да е прекалено късно...


Митракиев: Ще има нужда от амбициозни разходни реформи заради процедурата по свръхдефицит
Microsoft предлага обезщетения за доброволно напускане на около 60 хил. служители
Ентусиазмът около IPO-то на Anthropic тласна американските индекси нагоре
„Хроники за неудобната истина“ отново е сред най-гледаните филми в българските кина
Claude заобикаля платен достъп, за да получи информация за изборите в САЩ
Идва ли краят на ерата на ниските лихви?
Семейството на Любен Дилов-син се разграничи от благотворителна изложба в негова памет
Хрупкаво тофу с портокалов меден сос - лесна рецепта за ароматна вечеря
Късна емисия
Късна емисия
От Лудогорец признаха силата на ЦСКА
Гиздол каза как ЦСКА успя да шамароса Лудогорец
Шеф на ЦСКА обяви какво е бъдещето за клуба
И високо на върха е само ЦСКА!
Съперникът на ЦСКА с голово шоу в Турция, записа шеста поредна победа
ЦСКА удари Лудогорец и свали Левски от върха
Таро карта за 27 октомври, вторник - Колесницата
Дневен хороскоп за 27 октомври, вторник
Любовен хороскоп за ноември 2026
„Дива страна“ – третата книга от серията „Роуз Хил“ на Елси Силвър
Романтичният турски сериал „Състояние на връзката: Сложно е“ тръгва у нас през ноември
Сценаристът на „Невероятната съдба на Амели Пулен“ Гийом Лоран идва за премиера в София
За колко време се възстановяват нивата на тестостерона след употреба на анаболни стероиди?
Седмична инжекция за ахондроплазия получи одобрение от ЕМА
Онкогенни теории за възникване на злокачествените заболявания
Защо ме боли по време на менструация?
Безплатни консултации за хора с кръвни и онкологични заболявания в УМБАЛ „Св. Георги“
Хранителен режим при панкреатит
Проливни дъждове и сериозно застудяване в края на тази седмица
Във Варна търсят кръводарители с групи А+ и А−
Фенове на ЦСКА и Лудогорец се сбиха
Във Варна отвори врати Неделно арменско училище
Варненски актьор към сценаристка: Правим "Под Прикритие" 6 или си разбивам главата в гаража
Четири автобусни лини във Варна са с най-много километри неизпълнени курсове