Илияна Овчарова - творчество, ревниво пазено далеч от комерсиалности и баналности

автор: Иво Алексиев

 
Има художници, които не се борят за вниманието на публиката. То само идва при тях. Защото е назрял момент да бъде споделено нещо важно. Нещо, което в лутаница по повърхността на Земята остава незабелязано. А интуиция усеща. Някъде там е. Има го. С откриването му лутаницата стихва. Духът напуска безутешни пинг-понг траектории. Спира да бъде запращан насам-натам. Уталожва се. В самия себе си. Получава място в наблюдателницата на разбралите. На упътените. На живеещите встрани от самоцелни движения в безцелни брожения. Възможно е. Случва се. Стига да намериш упътващите знаци.  

„Отвори ципа на цицината“, смесена техника, 100х110 см

Изложбата на Илияна Овчарова „Скъсана реалност“ в галерия ЛИК е именно това – упътващи знаци. Вернисажът е на 11 юни, сряда, в 18:30 ч. Търсещите ще видят. Както видях и аз. Случайност ме отведе при това зряло, но в същото време сравнително малко познато творчество. Творчество ревниво пазено далеч от „наложеното“. От „навикнатото“. От комерсиалности и баналности. Творчество именно поради това до немалка степен самостойно, неповлияно. Убедих Илияна Овчарова да покаже дълго зрялото. Да загърби навика, че то си е нейно – като будоарно огледало за интимни откровения. Защото творчество с такова качество колкото е на твореца, толкова и не е. Да, то е долетяла вест от Безкрая. Станала видима на платно. Но вестта идва, за да стане през таланта на твореца видима за всички. За да … намерят търсещите.

 „Преставане на обективното“, смесена техника, 50х70 см

Всичко започва преди четвърт век. Илияна Овчарова е на парижкия хълм Монмартър. От края на 19-ти век до днес той е средоточие на художествен талант. От всички краища на света. Нека припомня само някои от имената на Монмартър: Пикасо, Тулуз-Лотрек, ван Гог, Моне, Брак, Реноар, Модиляни, Дега… Наследство, наситило хълма с дух. Задължаващо наследилите. Илияна Овчарова там е уличен художник. Толкова успешен, че с продажба на картини финансира образованието си по архитектура във висшето училище по изкуства и архитектура „Пари Ла Сен“. Днес е вече доктор по архитектура с кариера зад гърба. По-интересна обаче е паралелната линия в живота ѝ. Заченатото на Монмартър – нейното изкуство. Илияна Овчарова общува на хълма със заразени от „монмартеризъм“ от цял свят. Поема и осмисля виждания, мнения, настроения, търсения, стилове, естетики, философии, просветления, помрачения, падения и какво ли още не на онази художествена бохема. Прецежда и добавя през годините собствен житейски опит. Докато усеща, че натрупаните впечатления стигат. Докато оставя таланта си безапелационно да ги преработи. Да ги хвърли на платно. За да стигне зрелостта и владеенето, които откриваме днес.

„Водораздел на епохи“, 50х70 см

Абстрактен концептуализъм нарича Илияна Овчарова сърцевината на своя стил. Стил, който през годините видимо еволюира, следващ максимата „по-малко е повече“. Който е есенциална цедка. Сваляйки от видимото „накити и дрехи“, го оставя голо. Неподправено творение за очистващо видение. Условно и инцидентно вече не пречи. Не прикрива. Не разсейва. В окото на зрителя остава носещото – скелета. А чрез него, споделя художничката, действа онова, което пък аз нарекох Непредставимо-Съдботворящо… Вечната непрогледна сила на съществуването. Тя никога и никому не се разкрива докрай. Тесен е човешкият разум за нея… Но зървайки дори само загатнато, само отражение на Непредставимото-Съдботворящо, сетивата проглеждат през условно и инцидентно като през стъкло. Виждат безкрайните, безсмислени пинг-понг траектории, в които сляпо буксуват. Отдръпват се. Оставят духа намира. В покой. Оставят го да се уталожи сам в себе си. Да се утаи. В насаме с Непредставимото-Съдботворящо.

„Разкопчано его“, 100х110 см

Това иска да постигне абстрактният концептуализъм, споделя Илияна Овчарова. Да „счупи бариерата“. И ако от време на време му се отдава, продължава тя със закачлива усмивка, то е само с подкрепа на Безкрая. Само с Негово съдействие рояците пинг-понг безсмислица се подреждат. Като в медитация. Като в молитва. Затова и сложни философски концепции не я плашат. Например дуализмът, в който сме самозаробени и самопохабени. Тема е на няколко от картините ѝ. Безкраят някак помага непрогледното да се разплете на платното. От несгода да стане помощник. Да стане куче-водач. Безопасно да преведе около зеещи екзистенциални ями.

„Осезание на Млечния път“, 22х40 см

Често в картините на Илияна Овчарова геометрични дестилати – своеобразни схеми, мандали – правят Непредставимото-Съдботворящо доближимо. Абстрактни идеи стават осезаеми. То, Голямото тайнство, както стана ясно, никога не се разкрива напълно. От платната прозират единствено индикации за присъствието му. Знаци – графични, геометрични, кубични, цветови. Чрез тях внимателен зрител сам може да поеме нататък. В недостъпна за редови пребивавания територия. Като при опипване в тъмно. Знаците са му станали помощ за самопомощ.

„В лятото на любовта“, 30х40 см

Дори когато в разливки – които владее като малцина - художничката се доверява и на  случайността, търсеното Непредставимо-Съдботворящо видимо я подкрепя. При това видимо доброжелателно на фона на цялото Негово могъщество. Случват се картини като „Запалително червено“, „Осезание на Млечния път“, „Раждане на холеризъм“, „Математика и Божествено“. Успели човешки преводи на само Богу позната a priori действителност.  

„Залезът на образите“, 50х70 см

Заченатото на Монмартър вече радва дълбоко търсещи, които в плитки времена стават все повече. Защото в плиткото не достига кислород… В края на месец юни Илияна Овчарова ще открие изложба и в Театрална работилница „Сфумато“. Под надслов „Вътрешни пространства“ кураторът Ани Венкова повежда в Black Box-а на човешката психика. В тъмната стаичка, в която се раждат човешки представи. Образи на светозрение. Или … на светотворение?