Защо обичаме така, както сме били обичани в детството ни?

Начинът, по който се свързваме с грижещите се за нас като бебета и деца тихо оформя начина, по който създаваме романтични и близки връзки по-късно в живота. Психолозите наричат тези модели стилове на привързаност – стабилни, но не фиксирани начини на общуване, които възникват от ранните грижи и след това направляват очакванията, емоциите и поведението във връзките в зряла възраст. Идеята произхожда от класическите изследвания на Джон Боулби и Мери Ейнсуърт, и оттогава е разширена от много клинични и емпирични проучвания, според Positive Psychology.

Кои са четирите основни модела на привързаност?

Изследователите обикновено описват четири основни стила на привързаност, които хората проявяват в зряла възраст:

Сигурен стил – човек се усеща комфортно с интимността и независимостта, вярва на другите и комуникира ясно своите нужди. Хората със сигурна привързаност обикновено са били успокоявани много добре и обгрижвани като деца. 

Тревожен стил (наричан още тревожно-загрижен) – човек се притеснява от отхвърляне, жадува за близост и може да изглежда прилепчив или свръхбдителен към най-малките признаци на връзка. Това често произтича от непостоянна грижа в детството, според Verywell Mind. 

Източник: От детството до любовта: защо обичаме така, както сме били обичани