Михаил Динчев - от един видинчанин с тамбура до сензация в Стокхолм

Михаил Динчев е музикант, изпълнител и педагог. Роден във Видин, той израства с любов към българския фолклор и посвещава професионалния си път на съхраняването и популяризирането на традиционната народна музика. Завършва Академия за музика, танц и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив, където задълбочава познанията си по народно пеене, музика и танц, а по-късно продължава обучението си по ритмика в Кралски музикален колеж в Стокхолм. Основният му инструмент е българската тамбура - емблематичен струнен инструмент с ярък и разпознаваем звук. Освен като инструменталист, Михаил Денчев се изявява и като певец и перкусионист, умело съчетавайки традиционното звучене с модерна сценична чувствителност. 

Той е съосновател и двигател на Оркестъра „Леле Леле“ - формация, създадена през 2003 г.. Тя съчетава автентични фолклорни традиции с модерно звучене, импровизация и завладяваща сценична енергия. Като артист и културен посланик, Динчев изгражда мост между България и Скандинавия, съхранявайки и предавайки богатството на българската народна музика на нови поколения слушатели.

Оркестър „Леле Леле“ от Стокхолм пристига у нас за концерти в Бургас и София. В морския град ще бъде на 17 март в Драматичен театър „Адриана Будевска“ от 19 часа, а в столицата два дни по-късно - на 19 март, в Sofiа Live club, от 20 часа. Те ще представят най-новото си музикално шоу, което е част от първото издание на „Балкански джем сешън“, а концертите са със свободен вход до изчерпване на местата. 

Горан Брегович ви нарича „скандинавска сензация“. Как се превръща един видинчанин с тамбура в ръка в сензацията на Стокхолм? 

Факторите които определят успеха са упоритост, отдаденост и желанието да се занимавам с музика на 100%. С „Леле Леле“ свирим вече 23-та година. Нашият микс от личности и музикантите, които сме, все още функционира, което е решаващо. Магията и интересът към музиката все още са много живи и тя поема своите пътища. 

Снимка: АРТО+

Как поднасяте вашата музика на публиката?

Паралелно с музикалното развитие в личен план, както и като формация, за нас винаги е било важно как да направим публиката съпричастна. Това става чрез ангажиране с пеене или с хоро, както и чрез разкази за самата музика. Целим да създадем близост на нашите концерти. Една музикална култура, колкото и непозната да е, винаги може да се представи така, че слушателите да я прегърнат. Музиката  е един универсален език.
 
На 17 и 19 март в Бургас и София представяте „Балкански джем сешън“. Какво е усещането да свириш български ритми с шведски джаз и рок музиканти пред родна публика? 

Вълнението е много голямо. За нас това е една невероятна чест и възможност. За мен да свиря на родна земя винаги е много-много вълнуващо, поради балканската атмосфера, от която черпим най-голямото вдъхновение. Без България и нейната култура нямаше да има и „Леле леле“. Очакваме с нетърпение срещите с българската публика. Предишни турнета са ни давали екстра доза хъс и мотивация.

Вашите концерти се описват като „празник, а не просто изпълнение“. Как успявате да накарате сдържаната шведска публика да се превърне в активен участник в балканско хоро? 

Нашите концерти обикновено са с много висока енергия и много празнично настроение. Невинаги е много лесно да накараш шведската публика да танцува, но българската музика не им е съвсем непозната. Важно е сценичното поведение, от време на време скачам от сцената и повеждам хорото. Преди концерти понякога правим 45-минутен уъркшоп, където преподавам основни балкански хора. Шведите се радват на позитивното преживяване, дори да им е трудно. Успех е, когато заличим границата между сцена и публика и събитието заприлича на нашенски събор.

Снимка: АРТО+

Проектът е подкрепен от Плана за възстановяване и развитие на ЕС, а входът е свободен. Това ли е начинът качествената музика да стигне до по-широка аудитория днес? 

Планът за възстановяване и развитие на Европейския съюз както и подкрепата от Национален фонд „Култура“ създават възможност изкуството да е достъпно за всеки. Традиционната музика не е широко комерсиална култура, затова една тази помощ е от значение. Тя позволява на българите да се срещат с най-доброто от европейската култура. Свободният вход помага за  достигне до по-голяма публика и допринася за ценен обмен между артисти от различни държави на ЕС. Благодарни сме, че такъв проект има и ние успяхме да дойдем до България чрез него. 

Оркестърът съществува от 2003 г. Как се промени „Леле Леле“ за тези 20 години и кои са специалните гости за концертите в България? 

Групата се променя много. За толкова дълго време това е нещо естествено. В началото изпълнявахме микс от български фолклор и индийска музика и експериментално звучене. С времето потърсихме по-голяма близост до балканския инструментариум. Имали сме и българска певица (Соня Бакоева), както и гъдулар (Тодор Бакоев), тромпетист (Лъчезар Караджов) и др. Основатели на оркестъра сме трима - аз,  Моа Даниелсон (тъпан) и Стиан Гримста (туба).

На 17 март на сцената на Бургаският драматичен театър към нас ще се присъединят бившата ни вокалистка Соня Бакоева, която беше член на групата в продължение на 7 години и невероятната гъдуларка Христина Белева. 

В София на 19 март на сцената на Sofiа Live club гости ще бъдат Нина Николина и тромпетиста Марио Методиев, който е представител на духовата музика от Северозападна България. Имахме щастието да го поканим да ни гостува в Стокхолм на подобен балкански джем сешън, където сътрудничеството беше много плодородно и изключително незабравимо. 

Вие свирите на тамбура, но сте и певец, перкусионист и танцьор. Кой от тези таланти „командва“  по време на шоуто?

Тамбурата и пеенето са главните ръководители, но фолклорните танци също са част от парада. Когато виждам че има нужда, слизам от сцената да помагам на публиката с хорото. Понякога хващам и тъпана, ако стилът изисква по-голям звук.

автор: Елица Пенова