Три десетилетия мистика: "Разкриването" на Банкси не променя абсолютно нищо

Що се отнася до свалянето на маски, голямото разкритие на самоличността на Банкси миналата седмица би довело до доста скучен сюжет за Скуби Ду. Феноменално популярният художник е пазел истинската си самоличност в тайна повече от три десетилетия. Феновете спекулираха, че човекът зад любимите улични арт творби може да е всеки - от музиканта на Massive Attack Робърт Дел Ная до водещия на Art Attack Нийл Бюканън.

Неговият запазен стил е толкова разпознаваем, колкото всеки друг в съвременното изкуство - смели шаблонни картини с кратки политически значения - както и начинът му на работа за изложби. Много от собствениците на имоти са се събудили с мисълта "о, не, стената ми е обезобразена", само за да осъзнаят, че стената им се е превърнала в платно за много ценно изкуство. И все пак самият човек винаги е бил неясен. Докато тази седмица Ройтерс не заяви, че окончателно е идентифицирала загадъчния художник - чрез подробности от исторически полицейски доклад - като мъжа от Бристол, известен преди като Робин Гънингам (но за когото се твърди, че е променил законно името си на Дейвид Джоунс, в опит да запази анонимността си).

Що се отнася до изненадите, те са малко, хм, не особено изненадващи. Джоунс/Гънингам е име, което е било споменавано няколко пъти през годините, още през 2008 г. от Mail on Sunday и през 2016 г. от изследователи от Лондонския университет "Кралица Мери", които твърдят, че са доказали самоличността на художника, използвайки "геопроследяване". Много от по-фините подробности за живота на Джоунс/Гънингам все още са неизвестни: The Telegraph съобщава, че той е "много вероятно" да е собственик на многомилионната компания NTS Services Limited (преди Nothing To See Limited), че може би сега живее в САЩ и че е живял известно време със своята приятелка.

Гънингам е посещавал частно училище като дете - професионална ирония, която не остана незабелязана от вестниците през 2008 г. Но сред феновете на Банкси отдавна съществува общо отношение на умишлено забравяне, запазвайки фасадата на анонимността дълго след като се появиха достоверни съобщения за истинската самоличност на Банкси.

Историята много прилича на онази сцена в "Спайдърмен 2", когато маската на Питър Паркър пада и влак, пълен с благодарни цивилни, колективно се съгласява да забрави лицето му.

Адвокатът на Банкси заяви пред Ройтерс, че художникът "не приема, че много от подробностите, съдържащи се във вашето запитване, са верни" и повтори причините си да запази самоличността си в тайна. Част от това е свързано с безопасността на артиста. Адвокатът твърди, че Банкси е бил "подложен на фиксирано, заплашително и екстремистко поведение" в миналото. Но част от причините са по-широки, по-идеологически.

"Анонимната работа или под псевдоним обслужва жизненоважни обществени интереси", каза той. "Това защитава свободата на словото, като позволява на творците да казват истината на властта, без страх от отмъщение, цензура или преследване - особено когато се разглеждат чувствителни въпроси като политика, религия или социална справедливост."

Може би най-големият стимул за Банкси да остане Джон Доу е неизказан: в основата си, повече от всичко, това може да е проблем с брандирането

Мистерията около самоличността на Банкси е един от най-постоянно изследваните аспекти на творчеството му, а идеята, че той всъщност може да е просто някой си - бивш ученик от държавното училище - ще разсее голяма част от трудно спечелената му мистика. И все пак е вярно също, че много от стимулите, които Банкси някога е имал, за да остане анонимен, са се разсеяли. Той вече не е под никаква реална заплаха от публично преследване за вандализъм. Неговите произведения на изкуството, някои от които са продадени на търгове за осемцифрени суми, са били възприети от самия елит, който той се стреми да критикува (дори и да се смятат от някои за банални и опростени).

Нещо повече, за някой, толкова загрижен за анонимността, Банкси е бил в известен смисъл хипер-видим. Докато някога е можел да се появи и да пръска на произволен ъгъл на улицата, сега неговите (все по-амбициозни) произведения изискват военна скритост, за да бъдат изпълнени. Неговите произведения на изкуството са показвани в галерии в целия свят. Той е режисирал номиниран за Оскар документален филм ("Изход през магазина за подаръци" от 2010 г.). Има своя собствена страница в Instagram, където споделя снимки на своето изкуство и от време на време видеоклипове зад кулисите на създаването на творбите.

През 2015 г. Банкси открива собствен сатиричен тематичен парк, известен като Dismaland - обширно начинание близо до плажа на Съмърсет. Често е показвал работата си на фестивала в Гластънбъри - изрисуваната с графити защитната жилетка, носена от Stormzy, или надуваемата лодка за мигранти, която подскачаше около тълпата по време на изпълнение на Idles. Това не са действия на потаен вандал, който рисува графити, а показност. 

Невероятни изпълнения на артист пред обществеността.

Банкси може да е най-известният анонимен артист в света, но той не е единственият. Елена Феранте, авторката на бестселъри като "Изгубената дъщеря" и "Моят брилянтен приятел", никога не е разкривала истинското си име. Изгряващият рапър EsDeeKid е скрил самоличността си с балаклава, което е предизвикало (сега опровергани) спекулации, че всъщност е актьорът от "Дюн" ТимЪти Шаламе. Други артисти като Daft Punk и Орвил Пек са избрали да държат лицата си скрити с маски, дори ако истинските им имена са били публично достояние.

Въпросът, предполагам, е дали обществеността и медиите имат задължението да уважават желанието на артиста за анонимност. До известна степен има съществена разлика между неприкосновеността на личния живот - право, което всеки има - и анонимността. Излагането на себе си в света чрез изкуство, независимо дали става дума за изпълнения на живо или шаблони по сгради, само по себе си е акт на разкриване и колкото по-голям ставаше Банкси, толкова по-неизбежно ставаше завесата на дискретността му да бъде свалена.

От академична гледна точка е полезно да можем да обсъждаме и анализираме творчеството на Банкси в светлината на неговата личност. Макар че има хора, които се придържат към школата на мисълта на Ролан Барт "Смъртта на автора" - идеята, че авторското намерение и биография трябва да се пренебрегват в художествената критика - изкуството като цяло винаги е било информирано и интерпретирано чрез контекста на своя създател. И когато един художник е толкова повсеместен, колкото Банкси, този контекст ще бъде активно търсен, независимо дали му харесва или не. Да знаеш кой е Банкси – или предполагаемо е – не намалява силата на изкуството, а добавя към нея, влива се с нови значения и противоречия.

Мога само да си представя, че това ново разкриване ще промени много малко. Трудно е да си представим как Банкси внезапно ще прегърне начина на живот на знаменитост, ще посещава филмови премиери и ще се включва в подкаста Off Menu. Има нещо романтично във верността му към псевдоним и много от феновете му ще продължат да го спазват. Истината е, че никой истински мъж не би могъл да оправдае прекалено големия мит за Банкси. Дори Нийл Бюканън.

Коментарът е на Луис Чилтън за The Independent