Пол Маккартни с албум за годините преди Бийтълс

Пол Маккартни издаде 20-ия си самостоятелен албум „The Boys of Dungeon Lane“, първия му от шест години насам.

Записан в продължение на пет години с продуцента Андрю Уот - известен с работата си с Джъстин Бийбър, Пост Малоун, Ози Озбърн, Иги Поп, Rolling Stones и Елтън Джон - проектът звучи ярко, полирано и измамно младежки, за разлика от суровата естетика, предпочитана от Рик Рубин.

Централната тема е желанието на Маккартни да се върне към

живота си преди славата в работническия Ливърпул през 50-те години

- да съществува извън постоянното гравитационно привличане на вселената на Beatles.

Рецензентите посочват, че „The Boys of Dungeon Lane“ е по-малко универсален в носталгията си, отколкото може да изглежда: концептуален албум за желанието на изключително известен човек да бъде обикновен поне за момент. Албумът включва гостуващо участие на Ринго Стар, с когото двамата оцелели членове на Beatles изпълняват дуета „Home To Us“ - втория сингъл от албума - в прослава на следвоенното им детство в разрушения от бомбардировки Ливърпул.

Сред открояващите се песни са „As You Lie There“, чийто рефрен в стила на Wings разкрива вокал, напомнящ младежкия звук на Маккартни; „Down South“ - акустична творба за юношеско пътуване с Джордж Харисън до Уелс; и „Salesman Saint“ - смесица от акустична китара и джазови духови инструменти от военната епоха,

посветена на родителите му Мери и Джеймс, отгледали сина си Пол

- роден в разгара на Втората световна война - да цени простите неща в живота.

Рецензентът отбелязва противоречие между химна YOLO „Lost Horizon“ и следващата творба „Days We Left Behind“ - носталгична балада, в която Маккартни активно се връща към миналото си.

Записът е определен като добра, но не изключителна колекция от песни и същевременно - може би най-добрият албум, записан от 83-годишен изпълнител. В творчеството на Маккартни остава осезаем бунтарски дух - наследство от произхода му на беден ливърпулец от квартал, от който звездите не е трябвало да се раждат.

Независимо накъде е поел, Маккартни знае откъде е тръгнал и пътешествието в миналото заедно с него като цяло е ползотворно - дори човекът и Бийтълс да остават неразделни.