Стефан Вълдобрев до тук и нататък

Преди 3 месеца го повтори в столицата в по-разширен вариант в театър София. Преди седмица пя на сцената на Народния театър. Ето и какво се случва с него напоследък:

Софийски клуб-театър София-Народния театър, доста участия и извън столицата. Какво следва?

Записахме последният концерт и ще излезе на DVD – аз за първи път ще издавам лайф и много ми се иска да видя как ще се получи.

До момента си издал много различни проекти – покрай концертите не ти ли се иска отново да издадеш албум с песни?

Много често ме питат за това и честно казано не съм толкова категорично против, както преди година. Започвам да си мисля за такива неща.

Всъщност как пишеш музика – трябва ли да решиш, че ще има албум, или идеите ти хрумват хаотично?

Постоянно си записвам каквото ми хрумне. Имам материал за много албуми и теми, които могат да се развият. Но те са в зародиш още – на рафта си седят.

Аз се вдъхновявам от най-различни неща. Например – от разговора на съседната маса – жената говори по-високо, мъжът – по-ниско, ето ти два инструмента в диалог. Или си седя в колата, няколко клаксона изсвирват и се получава мелодия...

Кой е човекът, на чиято преценка вярваш по отношение на изкуството?

Трудно е това да го кажа. Може да е малко самонадеяно, но ако на мен ми харесва това, което правя, за мен то е ок. Случвало ми се е – веднъж записвахме дин струнен квартет за саундтрака на “Светът е голям...”. И влизат музикантите в студиото, свирят без грешка, аз слушам и накрая ужасно се развълнувах. И им казах – това е.

Концертите ти, албумът „Към“ и моноспектакълът на Камен Донев, който участваше в концерта, са смесица от български фолклор и модерни аранжименти. Мислиш ли, че този тип изкуство трябва да представя България навън, или по-скоро трябва да правим нещо, което се намества в по-широк контекст, вместо да се подпира на националното?

Не мисля, че двете неща се отричат взаимно. Ние също се сравняваме с по-широкия контекст. Дали ни харесва или не, ние генетично сме свързани с фолклорната база. Аз примерно не мога да избягам от това, че харесвам автентична циганска музика. Отделен е въпросът, че примерно чалгата взе най-лошото от сръбския турбо фолк...

В предишното интервю каза, че най-мръсната дума за теб е „чалга“...

Да. Все още така мисля. Но аз не се плаша, че нашите балкански ритми не са достатъчно европейски.

Репертоарът за последните концерти се роди, след като ме поканиха да свиря в Чехия. Тогава си помислих, че точно това ще им е интересно да чуят. И се оказах прав.

И досега публиката реагира по един и същ начин – независимо дали отбраната публика в столичните клубове, или работниците в Раднево – всички й се радват еднакво.

Откъде слушаш циганска музика – записани готови проекти, или в истинската среда на музиката?

И от двете. Но записаните са много автентични – някой отишъл и записал в циганска махала в Румъния как пее циганинът, а на заден план си се чува как реве детето, как обръща коритото и циганката го шамаросва – много натурално. И суперзабавно.

Разкажи за пролетното турне на Хамлетмашината в Германия – как мина?

Аз се навих да участвам в този проект, защото си казах, че е хубаво да играя с колеги от други държави. Много от нещата не бяха това, което очаквах, но като цяло съм много доволен.

Самата идея за говорене на няколко езика ми беше любопитна.

В Щутгарт имахме 5 представления и всички бяха на препълнени зали. Аз очаквах, че ще реагират по-различно от българската публика, защото немският театър е много по-текстуален от българския.

Оказа се, че реагират точно като българската публика. Което ме изненада и ми стана приятно, че за пореден път се убедих, че нашата театрална публика е на много добро ниво.

Предстои ли ти нещо ново в театъра?

Да – с Галин Стоев в Театър 199. Ще репетираме лятото и трябва да сме готови есента. Нов текст на Яна Борисова - авторката на "Малка пиеса за детска стая", в която участвах. Сега ще играем същите актьори, но друг сюжет. Много е приятно, четох текста - хубав е.

А в киното? Имаш ли вече собствен проект за пълнометражен филм?

Имам, даже няколко. Не мога да ти разкажа от суеверие, защото в момента се решават субсидиите. Всъщност кандидатствам с един документален. В същото време с Камен Донев мислим един игрален. Още сме на ниво сценарий. Виждаме се и си седим с тефтерите и пишем.

А филмът, в който се снима миналата година?

Казва се „Стъклената река“ и е по романа на Емил Андреев, който спечели литературната награда ВИК 2005.

Има приключенски момент, тип Дан Браун. Разказва един безценен апокрифен текст, който е скрит някъде.

Историята започва със смъртта на един стар професор във Франция, който на смъртното си легло казва на дъщеря си, че те са наследници на рода на великия Робер льо Бугр, който на връщане от Кръстоносните походи е минал през България. Тук се е запалил по Богомилството, но по-късно става инквизитор в Италия.

В един момент, на стари години се връща по българските земи и следите му се губят. Та професорът праща дъщеря си да търси неговия завет по българските земи.

Филмът разказва какво се случва, когато дъщерята идва в България. В нейната роля е Наталия Дончева – френска актриса с български произход. Играем с Иван Ласкин, Захари Бахаров и Лидия Инджова.

И е една доста напрегната крими история. Не съм гледал нищо готово, но самите снимки ми бяха изключително приятни.

Ти имаш много добре подържан сайт, както и канал с всичките си клипове в You Tube. Колко често използваш интернет?

Постоянно. От там се информирам.

Ще гласуваш ли?

Да, решил съм за кого. Аз винаги гласувам.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.