Paul van Dyk разтърси с тежък саунд

Първото гостуване на Paul van Dyk в България се състоя в събота, на връх Великден и породи много различни мнения и емоции. То не може да се окачестви нито като супер успешно, нито като провал, но определено не отговори на очакванията на много хора.

Всъщност, за съжаление, хората не бяха чак толкова много – залата така и не се напълни изцяло, като в най-пиковия час около излизането на германеца посетителите бяха около 2500. Доста незадоволително за толкова широко рекламирано парти, но все пак датата и сравнително строгият контрол за години на входа бяха част от обяснението за това.

Залата беше украсена добре, макар че афишираните колосални декори не бяха чак толкова пищни. Подгрявката на Steven не беше лоша, но както често се случва беше доста далече от принципния жанр на PvD, а именно – транс. За съжаление озвучението не беше на ниво – в някои моменти басът буквално гърмеше, вместо да се чувства леко както е характерно за транса.

Германецът се появи в 2 часа и от началото до края не спря да се усмихва и да си танцува. За съжаление обаче не беше така позитивен в подбора на музиката си, като от време навреме удряше феновете доста тежко и ги караше да се чудят дали наистина са на транс парти, което пък беше подсилено от незадоволителното качество на звука.

Разбира се имаше и страхотни моменти – песни като Chakalaka и My Home – чисто новото му парче, което пусна два пъти, и което публиката радостно припяваше; неговите си класики – Nothing But You разбира се, Let Go и For An Angel, която се завъртя цели три пъти; части от ремикс на Human на The Killers и на неговата си We`re Alive.

Van Dyk стоя на сцената до 5 часа, което направо си беше очудващо, като се има предвид, че след 4 публиката пред него беше доста оредяла и след края на сета той слезе при феновете си и доста дълго време им раздаваше автографи и така зарадва доста от тях.

За съжаление с това се изчерпват плюсовете на партито, а сред останалите минуси бяха липсата на обещаните промо CD-та на DJа за всеки дошъл, както и танцьорките-акробати, които висяха на 5-6 метра над публиката, на които Paul van Dyk гледаше с леко иронична усмивка, докато тълпата извръщаше глава за да наблюдава номерата им. Но да не бъдем прекалено критични.

Като цяло разочарованието се усещаше в много от гостите, но самият факт, че в рамките на последната година ни гостуваха двама от тримата най-добри световни DJи, е достатъчно похвален и грешките в организацията със сигурност ще дадат основа за по-добри партита занапред. Та... Armin чакаме те!

PvD - For an Angel


Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.