Ревю: Deadmau5 - 4 X 4 = 12

В днешния свят успехът е трудно нещо за постигане. Когато той е резултат от талант и сериозна работа, често пъти обаче е още по-трудно да се поддържа качеството продължително.

С това леко отклоняващо се интро реших да ви въведа към ревюто ми на новия албум на електро чудовището Deadmau5 - мой личен любимец открай време. Третият му албум с поредното странно (каквато е и цялата му персона) име 4 X 4 = 12 излезе преди броени дни и бързо се превърна в хит.

За съжаление обаче, след последните две години, не бих казал, че съм особено впечатлен. През лятото на 2008 Deadmau5 се появи на електронната сцена с едно голямо БУМ. Неговият Essential Mix при Pete Tong съдържаше главно лични продукции, които в следващите месеци щяха да се превърнат в разбиващи хитове, а първите му големи парчета Not Exactly и Arguru бяха постоянни присъстващи в сетовете на Tiesto и Armin.

Спокойно мога да кажа, че електронната сцена тогава се нуждаеше от именно такова лице – което да стане култово за този жанр, да прави качествена, но и лесно харесваща се музика, когато големите любимци Tiesto и Armin все още предлагаха отчасти трудно възприеман транс, а Guetta и Мафията не бяха завзели света. Тогава се появи младият хърбав канадец Joel Zimmerman, носещ по партитата си огромна миша шапка и бълващ хит след хит в следващата година - Slip, I Remember, Brazil и разбира се GhostsNStuff. Той съчетаваше електро, house, trance и въобще всичко, което можеше да звучи хубаво. По този начин Deadmau5 стигна до съвсем заслуженото 4-то място в DJ Mag класацията тази година. За съжаление обаче градацията на парчетата му през тази година стана низходяща.

Първото парче от албума - Some Chords, се появи през май. Въпреки че е доста добро, то не успя да се отличи от многото други подобни електро тракове, включително такива на Deadmau5. Последвалото Animal Rights беше прието по-добре и доста се въртя лятото, но също няма потенциала на повече от парче средно ниво. Следващият сингъл – SOFI Needs A Ladder, учудващо за мен стана доста популярно, но то е с извинение повече от слабо. Вокалистката SOFI прави нещо средно между рап изпълнение и рецитиране на някакъв текст, а пък бързата и ударна мелодия сигурно е хубава в клуба с надут до дупка бас в разгара на партито, но иначе в музикално отношение не впечатлява много. I Said в ремикс на Michael Woods e хубава, но Michael Woods май просто е миксирал този трак със същите звуци, с които и тазгодишния му хитов ремикс на Oyster. Големите партита явно са накарали Joel да напише и три доста по-ударни трака – Cthulhu Sleep, A City In Florida и Bad Selection, които са си сериозни парти тупалки, но освен на живо май не са нищо особено. Тази година Deadmau5 разбира се не пропусна dubstep тренда, който е завладял електронните среди, и сериозно пуска по партитата и такива парчета, а и в доста от траковете от албума има такова звучене, най-вече в One Tricky Pony. За съжаление той е прибавил малко dubstep – dnb част и в края на най-добрата песен в албума – Raise Your Weapons, която до средата е едно уникално и невероятно вокално изпълнение на Greta Svabo Bech, подплатено със страхотна пиано мелодия, а изведнъж след 4-тата минута се превръща в тежък dubstep. Именно това неочаквано преобръщане на хода на парчето е основна част на множество огромни хитове и можеше и в този случай да бъде такова, но за съжаление Мишока не го е реализирал достатъчно добре. Въпреки това песничката си е страхотна, а и за да не бъда толкова негативен ще кажа, че има и други два супер трака от албума - Right This Second и Everything Before.

Всъщност не съм искал и да бъда негативен в тази статия, 4 X 4 = 12 не е лош, но просто когато един човек може да прави върховни неща, представянето му на средно ниво е разочароващо. Интересът и любовта на феновете към Deadmau5 няма да изчезне скоро - само погледнете снимките от партитата му напоследък. За съжаление обаче само невероятното шоу, което сътворява, не е достатъчно за да бъде на върха, където е в момента, а безспирната злоупотреба с наркотиците (припадането по партита си е злоупотреба) най-вероятно няма да създаде по-качествени негови произведения. Надявам се да не съм прав, но за сравнение в края на статията ще ви пусна и една от най-великите му творби – ремиксът на неговото собствено Faxing Berlin с The Longest Road отпреди две години. Сами можете да прецените.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.