Отхвърлиха жалбата за собствеността на Панагюрското съкровище

Панагюрското съкровище

Върховният административен съд отхвърли жалбата за собствеността на Панагюрското съкровище, съобщиха от съда. Състав на Трето отделение на Върховния административен съд публикува решение по жалба на Стефка Ангелова от София срещу отказ на министъра на културата да впише Панагюрското златно съкровище като собственост на откривателите и собственика на земята, където е открито.

Жалбоподателката твърди, че съкровището е намерено случайно на частна земя, че не е съставен приемо-предавателен протокол между откривателите и директора на Пловдивския музей и още, че находката не е откупена от Пловдивския музей или от държавата, като е дадена само парична награда за доблестна постъпка на братя Дейкови и на още 12 човека.

В аргументите си съдът приема, че: 1. актът на вписването през 1949 година на предметите от Панагюрското златно съкровище в Инвентарната книга на Пловдивския музей, като правно действие не подлежи на съдебен контрол и оспорването му е процесуално недопустимо; 2. жалбата на министъра да впише посочената културна ценност като колекция на физически лица, засяга права и интереси на жалбоподателката.

Панагюрското златно съкровище е с безспорна научна и културна стойност и в този смисъл отговаря на определението на законодателя за „колекция". Стефка Ангелова обаче не е доказала качеството си на „колекционер" - собственик или държател на културни ценности. Такова качество не е придобивал и наследодателя й обратно на твърденията в жалбата и молбата й до Министерството на културата.
Като анализира доказателствата тричленния състав на ВАС, приема, че братя Дейкови са изпълнили своето законово и гражданско задължение; не са оспорвали фактите и констатациите на административните власти, включително и факта, че намереното е било заровено на „държавно място"; определено им е било възнаграждение, което ги е удовлетворило и поради това не са го оспорвали пред съда.

Съставът на ВАС се аргументира, че ако теренът, в който е било заровено съкровището е бил частен, то е било логично този факт да бъде отбелязан някъде в съставените през 1949 и 1950 година документи, което не е станало.

Ако жалбоподателката желае да оспори собствеността върху вече регистрирана като публична държавна собственост културна ценност, тя не би могла да използва административно производство пред административния орган, нито пред административния съд, тъй като споровете за собственост се решават по пътя на общото исково производство пред гражданските съдилища.

На основата на тези аргументи, съставът на ВАС оставя без разглеждане оспорването по жалбата на Стефка Иванова Ангелова в частта, с която е поискано да се обяви за нищожен акта на вписване на Панагюрското златно съкровище в Инвентарната книга на РАМ Пловдив, като процесуално недопустима.

Съдът отхвърля оспорването, по жалбата на Стефка Ангелова срещу отказа на административния орган за вписване на Панагюрското златно съкровище в Регистъра по чл. 102 от Закона за културното наследство.

Двете части решението подлежат на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен и в 14-дневен срок от уведомяването на страните.