Влюбване

Любовта ние я носим в себе си,тя живее в нас,в нашите представи и илюзии .Това е една мечта ,едно самонавиване.Понякога срещаме човек ,който по невидими за нас причини припознаваме с нашият блян и тoгава започва идеализирането, един вид се осъществява проекция на всички наши копнежи върху обекта на нашите чувства.Почваме да си представяме светлото бъдеще и без да се усещаме попадаме в капана който сами сме си заложили.А всъщност той(обекта на...) не притежава дори и наполовина от качествата които му приписваме.И после като поотминат първите и най –силни чувства и лудоста ни се поукроти ,започваме да се питаме защо този човек се промени ,не е същият,да ама не ,той винаги си е бил такъв ,просто ние сме го виждали през призмата на нашата мечта за любов.Това по-скоро се отнася до механизма на  влюбването.
Все пак влюбеноста е прекрасно,божествено усещане,което ни зарежда с толкова много енергия и положителни емоциийТака ,че нека на Великден да не се опитвам да обяснявам божиите дела.
Хростос воскресе!Мир, любов,здраве и благоденствие на всички !