Непознатия познат

Познавах този човек от години,  никога не бях се чувствала така. Вярно е, че не се бяхме виждали отдавна, вярно е, че беше различен, но въпреки това - Какво се случваше с мен?

Стоеше срещу мен усмихваше се, задаваше ми безброй въпроси, които минаваха покрай ушите ми, интересуваше се как съм аз, как е живота ми, какво се случва с мен.
Говореше, а аз не можех да събера мислите си. Гледах зелените му очи и в ума ми звучеше само един въпрос: "Какво направи с мен?!"
Опитах се да събера мислите си, доколкото това бе възможно, отговорих на част от въпросите му. Разказах му за по - интересните неща около мен. Все още чувах пулса в ушите си, учестеното биене на сърцето ми заглушаваше всичко наоколо, бях загубила представа за времето. 
Той се приближи прегърна ме, за да сбогува с мен - ах в този момент всичко изчезна пред очите ми, мислех си, че ще припадна вески момент. Опитах се отново да успокоя пулса си - безуспешно. След това ме погледна в очите за последен път, усмихна се и ми прошепна "до скоро". 
Дълго време след това незнаех къде се намирах, хората около мен разтревожено ме питаха странни въпроси, които не разбирах. Мислите ми и цялота ми същество бяха заети само с една мисъл: "Кога ще го видя отново?!" 

Вървях и мислех, как е възможно?! познавах този човек от години, никога до сега не бях чувствала нищо подобно. Какво по - различно имаше сега?! Той ли бе различен, обстоятелствата, мястото, времето....или аз?!
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.