Експерт: Над 10 000 "мулета" в България се използват за изпиране на пари

Очаква се България, заедно с Монако и Кот д'Ивоар, официално да бъде извадена от „сивия списък“ за изпиране на пари на Специалната група за финансови действия (FATF) на 30 октомври след пленарна сесия на организацията в Париж. Това не означава отпадане на проблемите и предстои сериозна работа по постигане на реална ефективност в правосъдието, задълбочаване на контрола в извънбанковия сектор и подготвяне на институциите за новите регулаторни изисквания на ЕС през 2027 г. Това коментира председателят на Българската асоциация на експертите по предотвратяване на финансови престъпления (БАЕПФП) Радомир Дуков в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

„Не трябва да очакваме, че сега, като ни извадят, някой ще каже: "Аз извадих България от сивия списък и ние вече нямаме проблем с прането на пари.“

Попадането в списъка на юрисдикциите под засилено наблюдение поставя сериозен отпечатък върху икономическата среда. В момента българските граждани, фирми и банкови институции се третират като високорискови на международно ниво, което създава административни бариери, забавяния на транзакции и затруднения при откриване на сметки в чужбина, коментира Дуков.

Изваждането от „сивия списък“ е пряк сигнал към чуждестранните инвеститори за стабилизиране на рамката и улесняване на бизнесотношенията.

„Българският бизнес ще бъде много по-лесно допускан до чуждите пазари, по-лесно ще се откриват сметки. Това ще намали натиска върху финансовите институции, които имат кореспондентски отношения. В момента ние сме високорискови, българските граждани са високорискови, българският бизнес е високорисков. И това нещо рефлектира на цялата верига.“

Премахването на негативния етикет ще спомогне и за справяне с проблема *de-risking* — практиката чуждестранни банки превантивно да отказват услуги на субекти от определени държави поради регулаторен страх.

Оценката на FATF се базира на два основни компонента: техническо съответствие (40-те препоръки на FATF, където България показва показатели, по-добри от Хърватия при нейното излизане) и ефективност (оценявана през структурата Moneyval).

Вкарването на България в списъка през 2023 г. (след проверка през 2022 г.) е резултат от натрупани пропуски в периода 2015–2021 г. — липса на приоритизация в прокуратурата, дефицит на осъдителни присъди и ниски нива на конфискация, каза Дуков.

„Те искат да видят ефективност. Не искат просто политики, процедури, регулации, закони. Това нещо лесно можеш да го вкараш. Но искат после да има резултат.“

Статистиката за страната ни показва сериозна ножица между образувани дела и реални наказания. За миналата година от около 580 наблюдавани и отворени дела за изпиране на пари в България има едва 18 осъдени лица.

Към момента липсва и детайлна статистика за точната характеристика на престъпленията, поради което регулаторните и правоохранителните органи трябва да повишат видимостта и отчетността си.

FATF отчита напредък спрямо прецизирането на данните за действителните собственици (*Ultimate Beneficial Owners*). Исторически у нас съществуваше сериозен проблем с т.нар. акции на преносител и фиктивни офшорни структури, чрез които реалните собственици оставаха скрити зад чуждестранни юридически и адвокатски кантори, коментира Дуков.

У нас е развит и моделът *Money Laundering as a Service* (изпиране на пари като услуга) — наемане на готови дружества и подставени лица с цел транзактиране на капитали.

„В България, по неофициални данни, са над 10 000 физически и юридически лица, които се използват за транзактиране на средства.“

Предстоящият нов AML пакет на Европейския съюз, който влиза в сила през 2027 г., ще наложи фундаментални промени. Търговският регистър у нас ще трябва да поеме значително по-големи отговорности — включително верификация на действителните собственици, скрининг за международни санкции и гарантиране на пълнотата и достоверността на подаваните данни.

Въпреки че България прие Национална стратегия (2023–2027) за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма и засили надзора върху обменните бюра, операторите на парични преводи и посредниците при недвижими имоти, дисбалансът между банковия и извънбанковия сектор остава осезаем.

Банковият сектор, който се състои от малко над 20 институции, генерира основната част от докладите за съмнителни операции към ДАНС. За разлика от него, извънбанковият сектор включва около 100 000 задължени лица, сред които брокери на недвижими имоти, нотариуси и счетоводители, но подава изключително нисък брой сигнали.

Причината за тази пасивност често се крие във факта, че малките задължени лица се опасяват от последващи проверки спрямо самите тях или от загуба на важни клиенти.

За преодоляване на този проблем Радомир Дуков подчерта необходимостта от засилена комуникация, обучения и съвместни работни срещи, така че извънбанковият сектор да подава сигнали спокойно, без опасения от санкции спрямо самия себе си.

Въпреки че наличните механизми функционират подобрено, обемът на конфискуваните средства остава малък на фона на сивата икономика в България, оценявана на около 35% от БВП.

Данните от докладите на финансовото разузнаване показват, че на база касови транзакции над 15 000 евро са установени и препратени към правоохранителните органи съмнителни операции за 1,8 милиарда евро. В същото време, въз основа на сигналите от всички 100 000 задължени лица, за миналата година са блокирани едва 17 милиона евро.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria