Звездите

   Малки, светлинки в безкрайността. Живи ли са? Истински ли са ? Мигат ли или това са смолети ? Нека приемем, че са звезди, падащи звезди, готови да приемат желанията ни. Желания от всякакъв вид, които изпращаш на нещо, което отдавна не свети. Мечти на вятъра..мечти на небето, бих казала.
   Излизаш в 4 без 10 на терасата и гледаш. Взираш се в тях и никога не би се прибрал ако не ставаше студено. Но ако завали - още по-добре ! И тогава ще се скрият. Няма да светят повече. Нито те, нито приятелката им луната. На тяхно място ще дойдат капките и ще падат, ще падат и ще те докосват. Сякаш звездата пада в знак на изпълненото ти желание или идва да те погали утешително, за дето мечтата ти не се е превърнала в реалност. И чуваш как удрят листата, и не виждаш нищо по небето, но ето - лято е ! Беше дъжд за 5 минути, след който задуха вятър. Няма ги вече облаците..ето ги звездите ! Отново са тук в очакване на твоята задача, после пак ще се превърнат в капки и това ще е вечният кръг.
  Ти никога няма да знаеш дали това са били самолети или звезди, а капките ще продължават да падат, да те докосват и да бягат някъде, да се изплъзват на земята или да изсъхват на кожата ти. Но ти прочети това, излез и си пожелай нещо, когато видиш 1вия самолет на небето! Когато забележиш премигащата светлинка, давеща се в безкрайното небе...  Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.