Завръщането

 Вървеше през поляните  до нивите със слънчогледите,които изпращаха слънцето и се готвеха за сън,тананикаше си нещо от време на време се усмихваше и изведнъж се озова пред поточе със студена водица.Наведе се, изми ръцете си и после ги напълни с вода, повдигна ги и отпи с наслада...Продължи.Оставаше още малко път  за да се прибере у дома,само да премине онзи баир отсреща.Пътьом късаше горски цветя,получаваше се страхотен букет, ухаещ на свежо и чисто...Не усети последния час и ето,вече е пред къщурката си,отвори портата тихо,но тя го издаде,скрибуцна и веднага скри цветята зад гърба си.
 От къщи излезе жена му усмихната,радостна ,че е вече у дома.Той едва забележимо усили крачката си.Искаше да се затича,но не го направи...Щеше да разсипе  цветята и вместо да ги даде на нея, да останат по пътеката ...
  -Затвори очи,каза и когато бяха на дъх разстояние,тя го послуша,а той я целуна  бързо и постави цветята помежду им...Усети аромата им ,така вълшебен,вдъхна го с пълни гърди,отвори очи и видя други две, които и се усмихваха.Взе цветята  в едната ръка,а с другата го хвана и го поведе навътре в къщи,отвори вратата и веднага го прегърна приказната  миризма на току що опечен хляб и още нещо,но не можеше да се сети какво.

 Мълчаха.Нищо не си казваха,но покрай тях всичко трептеше,толкова бе наситено и плътно,даже можеше да се види с просто око,но те имаха очи само един за друг.Прегърна я след като тя остави цветята на масата и каза сега идвам...Отиде до банята за да смъкне праха от себе си.Погледна на излизане,тя слагаше масата...Отиде до спалнята, оправи леглото и сложи нещо под възглавницата.
 Върна се при нея  в кухнята, хапнаха сладко сладко,размениха няколко приказки набързо,какво как е минало,тя стана да събира масата,той се изправи до нея,прегърна я през кръста:зарежи ги-каза-нека си направят купон както са мръсни,а ние с теб имаме задача.

 Обърна я и я целуна, не и даде време за отговор,целувайки я гушна и я отнесе в леглото,съблече я,зави я,пъхна се до нея под завивката,гушна я,пожела и лека нощ и така заспаха усмихнати.
 Лека нощ, тайфунче,обич моя,най-нежна и прекрасна,обичам те шепнеше докато заспиваше...
 Обичам те,
 обичам,
 спи сладко принцесо,
 любима.

Щеше да  я събуди сутринта с прегръдка ,да пъхне ръка под възглавницата ...да и  даде  всичко  наведнъж ,подаръчето ,усмивката си ,любовта си...

автор:Гийом