Защо Маркс отново е актуален

В наше време мнозина на Запад се връщат към някои от идеите и прозренията на великия немски икономист, философ и политик Карл Маркс. Причините за това са различни, но главната е в продължаващата икономическа криза, започнала още през 2008г. Въпреки,че в редица отношения и прогнози Маркс се е заблуждавал, неговата фундаментална критика на капитализма далеч не е надживяна. Особено като се има предвид, че Маркс е мислител от средата на 19 век.
Ключов аспект в учението на Маркс е анализът на хаотичната, неизбежно преживяваща тежки кризи същност на капитализма. И това са анализ и прогнози, направени в средата на 19 век.

Маркс твърди с аргументи, че непрестанният стремеж към печалба, като главна характеристика на капитализма, рано или късно ще принуди капиталистическите предприятия във финансовия и производствен сектор да започнат да автоматизират работните места. И същевременно да прозвеждат все повече и повече стоки и услуги, едновременно с намаляване на доходите на работниците, докато накрая работниците няма да бъдат в състояние да купуват продуктите на собствения си труд.
Капитализмът произвежда все повече и повече, докато не остане нито един необхванат пазар, нито достатъчно потребители, които да купуват продукцията му. Накратко, имено това се случи при краха на пазара на недвижимост през 2008г.
Нарастващото в продължение на десетилетия неравенство доведе до намаляване на реалните доходи, което принуди огромен брой слабо осигурени американци да затъват все по-дълбоко в дългове. Когато ипотечните кредитори  престанаха да изпълняват своите задължения, настъпи кризата.
Маркс предвижда склонността на капитализма да приписва висока ценност на по същество ненужни стоки и услуги, което с течение на врмето ще доведе до там, че потребителите ще станат един вид пресметливи роби на нечовешки, неестествени и измислени потребности. Това е доста критична, но същевременно вярна характеристика на днешното потеребителско общество, най-вече в Америка, което се наслаждава на един вид “разкош”, постоянно изпитвайки нужда за придобиване на все нови и нови продукти.
Да вземем за пример iPhone 5S, който  в действителност не е много по-добър от предшественика си iPhone 5, който сте придобили миналата година. Каква е тази нова потребност – истинска или мнима? Докато много китайци боледуват от рак поради електронните отходи, глобалните корпорации разгръщат мащабни рекламни кампании, призовавайки да унищожите годните за използване електронни продукти, без каквато и да е истинска причина. Ако беше още жив Маркс, снисходително би кимнал с глава на това явление.
Маркс предвижда и глобализацията – разпространението на капитализма по целия свят.  Постоянната гонитба за печалба изисква постоянно разширяване на пазара за реализация на продукцията, което на свой ред принуждава капитализма да се разпростре по цялата земна повърхност. Макар тази идея да изглежда самоочевидна, Маркс я предрича още през далечната 1848г., 100 години преди началото на глобализацията. Той не само предвижда глобализацията, но и я  обяснява с нейните главни причини – безкрайното търсене на нови пазари и ефтина работна ръка. И също така, търсене на допълнителни природни ресурси – именно това са чудовищата, които е необходимо постоянно да бъдат захранвани.

Класическата икономическа теория твърди, че конкуренцията е естествена и способна на самостоятелно съществуване. Маркс обаче твърди, че цялата власт в края на крайщата ще бъде съсредоточена в ръцете на няколко десетки корпорации-монополисти, които ще се борят помежду си за печалба и оцеляване.

Още през 20 век, описаните от Маркс тенденции започнаха заплашително да нарастват. Малките семейни магазини и местните банки например, биват изтласквани от хипермаркетите, и съответно от световните банки. Имам предвид търговските вериги Уолмарт и банките със световен обхват като Джи Пи Морган. Големите компании поглъщат новородените по-малки бизнеси, малките фермерски стопанства изчезват под мощния натиска на аграрните корпорации като Арчър Даниелс. Една част от политиците прокарват антимонополни закони, но на всички ни е ясно, че ще живеем в света на големия безнес.

Маркс прогнозира, че доходите на заетите в производството неизбежно ще намаляват в реална стойност поради това, че бизнесът се стреми да плаща колкото е възможно по-малко. За големия бизнес това става много по-лесно, поради наличието на “резервна трудова армия” – армията на безработните.

След всяка криза високото равнище на безработица, което плаши хората на труда, позволява на капиталистите да подържат ниски доходи на работещите. Най-доброто време за работниците е периода на почти пълна заетост, когато те са в състояние да преговарят от силна позиция, заплашвайки, че ще преминат на работа в друга компания.

Маркс може и да не е бил прав в много от своите прогнози, но той е първият, който предлага прогресивното данъчно облагане като начин за известнно намаляване на неравенството. В крайна сметка, критиката на Маркс на капитализма, на неговите принципи и исторически последствия, заслужават съсредоточено внимание не само на обикновените американци, но и на трудовите хора по целия свят.