Нетленна българска красота - Йорданка Кузманова

„Осанка, глас, пластика, пестелив и ярък жест, достолепие, вкус, култура, скромност, разнороден талант - музикален и поетичен, артист, владеещ рядката дарба на големите да кара партньорите си на сцената да се чувстват равни на нея, с две думи - Йорданка Кузманова! Желая й от сърце честит празник, здраве и вдъхновение!”

валентин ганев

Йорданка Любомирова Кузманова е българска актриса. Родена е на 16.08.1938 г. в София, но ранните си детски години прекарва в Харманли. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1960 г. в класа на проф. Желчо Мандаджиев.

Играла е във Варненския драматичен театър, Младежкия театър и Народния театър "Иван Вазов". В периода 1967-1968 специализира в Париж.[1]

Има участия както в театъра, така и в киното, самостоятелни рецитали, грамофонни плочи, шоупрограми, спектакли и радиопредавания.

На 33-годишна възраст загива брат ѝ Петър Кузманов, който е нападнат през нощта от хулигани и убит.

Друга трагедия я постига, когато през февруари 2002 г. синът ѝ претърпява тежка автомобилна катастрофа в Сан Франциско, САЩ, след която е в кома и се възстановява в продължение на години.

Има издадена нейна стихосбирка „Реалността, в която...“. Актрисата е почетен гражданин на град Харманли, както е и нейният баща, който е първият кмет на града непосредствено след 9 септември 1944 г.

Филмография

Love.net (2011)
Лошо момче - (1992)
Лято в бяло (1988)
Семейство Карастоянови - (1983) сериал
Мярка за неотклонение - (1983)

Дами канят - (1980)
Двойникът - (1980)
Пътят към София - (1979) мини-сериал
Година от понеделници - (1977)
Самодивско хоро - (1976)
Бразилска мелодия - (1974)
Герловска история - (1971)
Гневно пътуване - (1971)
Не се обръщай назад - (1971)
Привързаният балон - (1967)
Семейство Калинкови - (1966) сериал

"Да си пред публика, е все едно да си на кладата!
А междувременно успях да се омъжа, да родя син и разбира се, след този, как да го нарека, денонощен пожар във всекидневието ми, успях и да се разведа. Много е трудно да съчетаваш толкова много дини под една мишница. Имала съм енергия, с която мога да изстрелям космическа ракета. Неслучайно Гагарин ми даде такъв автограф! Когато за първи път излезе в чужбина и това беше в България, имаше среща с него в Евксиноград. Аз бях в поредната си роля на конферансие. Той ми даде шеговит автограф: "На Йорданка Кузманова - първата космическа стюардеса, от първия космонавт Юрий Гагарин".