Диана Атанасова: Настроение

НАСТРОЕНИЕ

Компанията беше шумна и както изглеждаше весела. Отиваха на бар. Силвия вървеше мълчаливо до Николай. Защо тръгна с тях, от любопитство или защото нямаше къде да отиде?

– Какво ти е Силви? Защо нямаш настроение? - прекъсна мислите й Николай.

Сега въпроси, откъде да знае защо, няма го и толкова.

– Нищо определено - погледна го тя, присвивайки някак неопределено сивите си очи.

Той не настоя повече.

Атмосферата в бара беше подтискаща. Затворила уши за кръстосващите масата остроумия, Силвия чакаше програмата. Остана доволна от тишината, която прожекторите наложиха. Номерата следваха точни и изискани. Силвия не отместваше поглед от дансинга, но едва ли нещо там щеше да я заинтригува, ако не беше момичето с червеното трико. Такава хармония и красота в един танц! Не можеше да гледа спокойно. Одухотворените жестове, изваяните до съвършенство пози, пластичното дихание на всяко движение я парализираха. Почувства позната тежест в гърлото, тежестта на сълзите. Тя виждаше в светлия кръг себе си вместо това момиче. Не, не в кръга, в залата, там при станката, загледана в собствените си движения. Равният глас на Кипрянова: „Пета позиция, момичета преминете в пета. Едно, две…”

Певицата я отегчаваше въпреки приятния си мек глас. Дразнеше я искрящата й рокля, направена сякаш от метални иглички, които се забиваха в зачервените й от цигарения дим очи.

– Хареса ли ти? - попита я Николай с неизменната си усмивка.

– Хареса ми.

– Аз очаквах вещо по-хубаво, ама и това не беше толкова лошо. - изправи се Николай. - Абе, подробности! Ставаме ли?

– Ставаме.

Тя се измъкна от стола и двамата тръгнаха към дансинга.

Минаваше полунощ. Автобусите не пътуваха. Компанията се пръсна. Силвия и Николай тръгнаха по автобусната линия. Бяха се отказали да търсят такси, когато до вървящите пред тях Митко и Даниела спря кола.

– Добър вечер! - поздрави Митко, поемайки отварящата се врата и веднага след това се чу - О, ти ли си бе Вальо? Здрасти!

Вальо се смути. Не очакваше да попадне на познати.

– Ще ни вземеш ли до центъра ? - побърза да го извади от неудобното положение Митко.

– Качвайте се! - промърмори Вальо и четиримата се озоваха на седалките.

Отначало всички мълчаха. После разговорът набра скорост. Общи познати, общи проблеми. Един се оженил, друг се развел, трети още ненабъркал се в кашата…

Колата спря в центъра. Бившите състуденти сърдечно си стиснаха ръцете, сипеха се благопожелания. Силвия и Николай казаха своето „лека нощ” и тръгнаха. Нощта беше топла и приятна.От тези летни нощи, в които няма да ти омръзне да се разхождаш до сутринта с приятен събеседник и да вдишваш с чистия въздух житейски философии. А на нея й се искаше мълчанието да продължава. Разсеяни от случката с „таксито”, мислите й отново бяха при момичето с червеното трико. Какво го е довело в тоя бар, някакво недоразумение, обида? Не може да не се е случило нещо, което го е накарало да напусне сцената. Сигурно и то като нея, като онази сутрин в залата…

За пръв път отиде не да играе, а да изпълни едно свое решение. Отнеха й ролята и тя си отиваше. А как се зарадва когато й казаха, че ще излезе на сцена! Веднага се похвали. В училище всички й завиждаха. Ролята беше малка, но какво значение има? Веднъж да излезе… Репетираше непрекъснато. Работеше с часове над един детайл. Беше щастлива! До оня ден на обяд, когато Кипрянова я извика. Решили този път да пробват с Надя, а с нея друг път. Как така? Изведнъж Надя. С какво я превъзхожда? С връзките на баща си ли? Не виждат ли колко е посредствена?

Прибра се вечерта, цялата мокра от студения есенен дъжд. През нощта вдигна температура и извикаха „ Бърза помощ”. През деня остана в леглото. И тогава реши да напусне. Окончателно! На другия ден стана рано. Бързаше да отиде в залата, докато не се е разколебала. Навън излезе олекнала. Обиди, разочарования, радости, успехи, всичко остана вътре. Затвори вратата за залата, но не и за балета, нямаше как, защото той е любов, която остава завинаги. Вече несподелена за съжаление...

– Силви, усмихни се най-после де! Като те гледа, човек ще си помисли, че светът е стоварил половината от неприятностите си върху теб!

– Няма смисъл чак толкова, достатъчно е много по-малко.

– Извинявай, аз само така… Исках да те разсея.

Бяха стигнали до блока. Тя тъкмо се канеше да каже лека нощ, когато Николай докосна ръката й, вплете пръстите си в нейните и настоятелно впи погледа си в очите й:

– Ще ми кажеш ли какво те измъчва, така може да ти олекне, а?

– Затрудняваш ме Ник! Няма нищо. Поне нищо ново, което мога да ти кажа. Трябва само да се наспя добре и ще ми мине.

Силвия издърпа ръката си и с припрeни крачки тръгна към входа, сякаш бързаше да скрие там лошото си настроение.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.