УСЕЩАНЕ ЗА ВЕЧНОСТ (СОНЕТЕН ВЕНЕЦ) - ИЛКО ИЛИЕВ

„Помни  за  смъртта,  която  не  съществува!"
                               Шамбала

Сонет  I

ОТКРИВАМ  С  ТЕБ  ПОНЯТИЕ  ЗА  ВЕЧНОСТ,
ГОРЧИВА  ГЛЪТКА  -  ПРИВКУС  НА  ЖИВОТ.
        КАТО  В  ОГРАБЕН  ПРОКЪЛНАТ  КИВОТ,
ВСЕ  СЪС  НАДЕЖДА  -  ПЛАХА,  НО СЪРДЕЧНА.

С  ЕДНА  ТРЪПЧИВА,  ЛЕПКАВА  ПОКРУСА  - 
        БЕЗ  ОЧЕРТАНИЯ  И  БРЕГОВЕ.
НЕ  БИ  МОГЪЛ  УМЪТ  ДА  ПОБЕРЕ  - 
ТОВА  ЛИ  НАСЛЕДИХМЕ  ОТ  ИИСУСА!

ЖЕСТОКО  СЛЪНЦЕ  СУХОВЕЯ  ПАЛИ.
       ВЪПРОСИТЕ  БЕЗЖИЗНЕНО  ВИСЯТ...
НА  ТЯХ  ДА  СЕ  ОБЕСИШ...  НО,  ЕДВА  ЛИ

СИ  СТРУВА  ДА  СЕ  ЛУТАШ  ТИ  БЕЗ  ПЪТ.
       СЪДБАТА  СЪС  ПЕРЦЕ  ЩЕ  ТЕ  ПОГАЛИ  - 
СЪЗДАДЕН  С  ОГЪН,  ПРИСАДЕН  ВЪВ  ПЛЪТ.

Сонет  II

СЪЗДАДЕН  С  ОГЪН,  ПРИСАДЕН  ВЪВ  ПЛЪТ,
В  СЪРЦЕТО  ТИ  ТАКА  Е  ДНЕС  СТУДЕНО  - 
        ОТ  ГРИЖИ  И  ОТ  МЕРЗОСТ  УМОРЕНО,
ЧЕ...  ВСИЧКИ  ОТЛИВИ  КЪМ  ТЕБ  ТЕКАТ.

ИЗТИЧА  С  ТЯХ  ДУХЪТ  НА  СВЕТЛА  ДРАГОСТ,
        С  КОЯТО  СИ  ЗАКЪРМЕН  ОТ  ДЕТЕ.
И  ВЪТРЕ  В  ТЕБ  ПОКРУСАТА  КЪЛВЕ,
ИЗЯЖДАЙКИ  ТИ  ПРАВОТО  НА  РАДОСТ...

        ОПАЗИ  ЛИ  СИ  СЪЩНОСТТА  -  ЛИЦЕ,
УМЕНИЕТО  В  ИСТИНИТЕ  ДА  СИ  ТВЪРД?
       В  ГОРЕЩОТО  СИ,  НЯКОГА,  СЪРЦЕ

ТИ  БЕШЕ  НЕПОДПРАВЕНО  ДОБРО!
       ИЛИ,  И  ТЯХ  ГИ  РАЗДЕЛИ  В  РЪЦЕ  - 
НАЙ-ВЕЧНИТЕ  НЕЩА  -  ЖИВОТ  И  СМЪРТ?!

Сонет  III

НАЙ-ВЕЧНИТЕ  НЕЩА  -  ЖИВОТ  И  СМЪРТ,
ЗА  ВСИЧКИ  НАС,  СЛЕПЦИ,  СА  ТЪЙ  НЕЯСНИ.
       ДА ГИ  ОБМИСЛЯШ,  КАЗВАТ,  Е  ОПАСНО
И  ГИ  ПОКРИВАТ  СЪС  НЕЛЕП  ЧАДЪР:

       УЧЕНИТЕ  -  В  ИГРИ  НА  СЛЯПА  БАБА,
ЦЪРКОВНИЦИТЕ  -  С  ДОГМИ  И  РАЗКОЛ,
       А  ПОЛИТИКАТА  -  ПРОГНИЛ  Е  СТОЛ.
ОТВСЯКЪДЕ  ИЛЮЗИИ  ПОДЛАГАТ!

       АКО  ИЗОБЩО  ВИЖДАНЕ  Е  ТО  - 
ПО-ДРУГИ  ВИЖДАМ  ИСТИНИТЕ  ВЕЧНИ:
       ОТВОРЯ  ЛИ  СИ  ТРЕТОТО  ОКО,

И...  БЕЗ  ДА  ЧУВСТВАМ  СЕБЕ  СИ  ОБРЕЧЕН,
       СЪБИРАМ  САМ  ПОНЯТИЯТА  СИ  В  ЕДНО.
НАЙ-БЛИЗКИ  СА  И...  НАЙ  СА  МИ  ДАЛЕЧНИ.

Сонет  IV

НАЙ-БЛИЗКИ  СА  И  НАЙ  СА  МИ  ДАЛЕЧНИ,
СИГНАЛИ  -  ЗНАЦИ,  ЩОМ  ГИ  РАЗМНОЖА.
       ИЗ  МНОГОТОЧИЯТА  ИМ  КРЪЖА,
НО  Е  ЕДИНСТВЕН  ДАЖЕ  ПЪТЯТ  МЛЕЧЕН...

      НЕ  МОГА  ДА  ПОСТИГНА  ТИШИНАТА,
КАТО  ОТДЕЛЯМ  СВЕТЛИНА  ОТ  МРАК.
ПРИЯТЕЛ  ВЕРЕН  -  С  ДОЖИВОТЕН  ВРАГ,
       И  ИСТИНАТА  ЛИЧНА  -  ОТ  ЛЪЖАТА...

НО  ТИЯ  СТОЙНОСТИ  -  СЪВСЕМ  ЧОВЕШКИ,
       ТЪЙ  СПЪВАТ  НИ  ОТВЪТРЕ  УМОВЕТЕ.
ОТВСЯКЪДЕ  РАЗДЕЛЯЩИ  -  СА  ВСЕ  ТЕ.

       ЖИВОТЪТ  НИ  -  ИЛЮЗИЯ  ОТ  ГРЕШКИ,
САМИ  СИ  Я  СЪЗДАВАМЕ  ТРАГИЧНО-СМЕШНИ:
БОДЛИ  НА  КАКТУС,  НАРАНИМО  ЦВЕТЕ...

Сонет  V

БОДЛИ  НА  КАКТУС,  НАРАНИМО  ЦВЕТЕ,
НЕЗРИМА  ПУСТОШ,  ОКЕАН  -  ЖИВОТ...
       АНТАГОНИЗМИ  -  НА  УМА  НИ  ПЛОД,
НО  ТИ  ПОВЯРВАЙ  МИ:  ЕДНО  СА  ДВЕТЕ!

ЗАПЛЕТЕНО  НАГЛЕД  Е  ВЪВ  КЪЛБОТО:
ДОБРОТО  ЗА  ЕДИН  -  Е  ЗЛО  ЗА  ДРУГ.
      ДО  ГРОБА  УМ  ДЪЛБАЕТЕ  НА  СТРУГ;
РАЗДЕЛЯ,  ОБЕЗСМИСЛЯЙКИ  ЕДНОТО.

       АКО  В  ДУШАТА  ВЯРАТА  ТИ  СВЕТИ,
КЪЛБОТО  ЩЕ  РАЗПЛИТАШ  И  БЕЗ  СТИХ...
ЩЕ  СИ  ЩАСТЛИВ  ПРЕЗ  ЗИМАТА  И  ЛЕТЕ,

ТЪЙ  КАКТО  СЕБЕ  СИ  НАСЪН  СМИРИХ,
      ОТВАРЯЙКИ  ОЧИ  ЗА  ЦВЕТОВЕТЕ:
НАДВЕСЕН  ОБЛАК,  НЕЖЕН  СЛЪНЧЕВ  ЩРИХ...

Сонет  VI

НАДВЕСЕН  ОБЛАК,  НЕЖЕН  СЛЪНЧЕВ  ЩРИХ,
ПАЛИТРАТА  -  НЕБЕСНО  ОГЛЕДАЛО:
       КОЕТО  ДНЕС  НЕБЕТО  ТИ  Е  ДАЛО,
ЧРЕЗ  ВСИЧКИ  СВОИ  ПЕСНИ  -  АЗ  НЕ  БИХ...

ПОЕТЕ  -  БРАТ  ПО  СЪН  И  ПО  СЪДБА,
       ХУДОЖНИКО,  ДЕТЕ  НА  ЦВЕТОВЕТЕ,
ТУК  ВСИЧКИ  СМЕ  ЗАБРАВИЛИ,  ПРОСТЕТЕ:
С  ИЗКУСТВОТО  СМЕ  ПТИЦИ  ПОД  ДЪГА.

И  АЗ,  ПРЕПЛУВАЛ  СВОЯ  СЪН  ПРЕЗ  АДА,
      СРЕД  ВЕЧНОСТТА  ЗА  МИГ  СЕ  ПОТОПИХ.
ПРЕДСТАВЯШ  ЛИ  СИ  КОЛКО  СЕ  СМАЛИХ!

ДОТЕГНА  ЛИ  ТИ  В  СЕБЕ  СИ  ДА  СТРАДАШ?
     О,  ЗНАЯ,  САМ  СЪЗДАДЕ  СВОЙТА  КЛАДА  - 
МОТИВ  ОТ  АДА,  АНГЕЛСКИ  ТРИПТИХ.

Сонет  VII

МОТИВ  ОТ  АДА,  АНГЕЛСКИ  ТРИПТИХ.
       СА  ПОЛЮСИТЕ  НА  УМА  ЧОВЕШКИ  - 
ЛЮПИЛНИКЪТ  НЕИЗТОЩИМ  НА  ГРЕШКИ
      ОТ  ВСИЧКО  ТУЙ,  КОЕТО  НАУМИХ!

ОЧАКВА  ЛИ  ТЕ  МАЙКА  ТИ  ЛЮБЯЩА
       И  ТВОЯТА  ЖЕНА  СЪС  ТОПЛА  ГРЪД?
КАКВО  ЛИ  ЗНАЧИ  НЯКАКВА  СИ  СМЪРТ,
ЩОМ  СВЕТЛИНА  ЖИВОТЪТ  ТИ  ИЗПРАЩА!

       И  ЩЕ  ОСТАНЕШ  ЛИ  СЪВСЕМ  САМА,
СРЕД  БЛИЗКИТЕ  ДУШИ  -  ТЪЙ  СВИДНИ,  СВЕТИ?
       СЪЗДАТЕЛ  СИ  НА  ПОЛЮСИ  В  УМА,

ПОГАЗИЛ  НЕ  ЕДНА  СВЕЩЕНА  КЛЕТВА...
       ДЕТЕ  И  МАЙКА,  РОЖБА  И  ЖЕНА,
ПОЕТЪТ  ВИНАГИ  ВЪЗПЯВА  ДВЕТЕ!

Сонет  VIII

ПОЕТЪТ  ВИНАГИ  ВЪЗПЯВА  ДВЕТЕ,
ПРЕЛИВАТ  СЕ  НЮАНСИ  В  ЕСЕНТА...
       БЕЗ  НОТИТЕ  Е  МЪРТВА  ПЕСЕНТА,
БЕЗ  ЧУВСТВАТА  -  УМИРАТ  СТИХОВЕТЕ!

      ТАКАВА  НЕЖНОСТ  Е  НЕУТОЛИМА  - 
ВЪЗРАЖДА  СЕ  САМА  ОТ  ПЕПЕЛТА.
И  АКО  ТЪРСИШ  СМИСЪЛ  ВЪВ  ЦЕЛТА  - 
ДЪЛБОКО  СКРИТ  Е  ТОЙ,  СЪВСЕМ  НЕЗРИМ  Е...

      И  ЕТО,  АЗ  СЪМ  НЕЖНИЯТ  САПЬОР,
ВЗРИВЯВАМ  БОЛНИ  ПЛАСТОВЕ  И  ПЛЕСЕН.
      ДАНО  МЕ  ЧУЕШ  В  СМЕСЕНИЯ  ХОР,

ТУ  ПРИТАЕНО-ТИХ,  ТУ  ГНЕВНО-БЕСЕН...
       ТИ  НЕ  ДОЛАВЯШ  ЗВУЦИ  ОТ  АКОРД,
НО  МОЯ  ГЛАС  -  И  ЗЕМЕН,  И  НЕБЕСЕН.

Сонет  IX

НО  МОЯ  ГЛАС  -  И  ЗЕМЕН,  И  НЕБЕСЕН,
Е  ПРОСТО  ОТПЕЧАТЪК  В  ТИШИНА...
        ПРЕСЪХВАТ  КАТО  ЕЗЕРНИ  ДЪНА
НАДЕЖДИТЕ  -  ПРИТВОРЕНИ  ЗАВЕСИ...

И  ПАК  ПРОПАДАМ  В  КЛУП  НА  СЛЯПА  ЯМА  - 
С  ВЪРТОПИ  ОТ  ГОРЧИВИ  ВЕТРОВЕ.
       НО  НЕЩО  ВЕЧНО-ЖИВО  МЕ  ЗОВЕ:
ТОВА,  КОЕТО  ВСЕ  НИ  СВЪРЗВА,  ДВАМА...

НИМА  СЪМ  ТЪРСИЛ  ТВОЯ  БЛАГОСЛОВ,
       КОГАТО  В  ДЪЛБИНИТЕ  СИ  СЕ  СКРИХ?
ОПИЯНЕН,  ПРЕЧИСТЕН  ОТ  ЛЮБОВ  - 

      СЛЕД  ТОЛКОВА  ТЪГА,  СЕ  ОТМОРИХ...
ТЪЙ  ВСЕКИ  ГЛАС,  НАМЕРИЛ  ОТКЛИК  -  ЗОВ,
УГАСВА  В  ШЕПОТ  -  НЕИЗРЕЧЕН  ХРИП.

Сонет  X

УГАСВА  В  ШЕПОТ  -  НЕИЗРЕЧЕН  ХРИП
ГЛАСЪТ  МИ  -  НЯКОГА  ГОРЕЩ  И  СИЛЕН.
       И  СЕ  РАЗПАДАТ  ОБРАЗИТЕ  МИЛИ,
КОИТО  САМ  НЕДОСЪТВОРИХ...

ОПИТВАМ  ДА  НАДСКОЧА  СУЕТАТА,
        ДА  НАДДЕЛЕЯ  ХАОСА  -  КРЕЩЯ...
НО  КАКТО  КЛОУН  НЯМ  ИЗВИКВА  СМЯХ,
ТАКА   МЕ  ХВАЩАТ  -  КАТО  НЕДОСТАТЪК!

ЧОВЕКЪТ  -  СБОР  ОТ  ХЛАДНИ  ИНТЕРЕСИ:
      НАД  ВСИЧКИ  ПЛУВА  НАГЛИЯТ  ЦИНИК,
РЪЦЕ  ПРОТЯГА  ОБИГРАН  МРЪСНИК...

     ПРИЯТЕЛЮ,  СРЕД  ТАЗ  ВОНЯ  КЪДЕ  СИ?
ПОНЯКОГА  ПРОПАДАМ  В  МРАЧНО  ПЕСИ,
НЕ  МИ  ДОСТИГА  ВЪЗДУХЪТ  ЗА  ВИК!

Сонет  XI

НЕ  МИ  ДОСТИГА  ВЪЗДУХЪТ  ЗА  ВИК  - 
       ТАКА  ОСТАВА  РИБАТА  НА  СУХО.
ДОТЕГНА  МИ  ДА  ВИКАМ  ВСЕ  НА  ГЛУХИ.
ОБЪРНАХ  СЕ  НА  ЖАЛЪК  АСТМАТИК...

ЗАТУЙ,  НАВЛЯЗОХ  В  СЕБЕ  СИ  ДЪЛБОКО
      И  ТАМ  ПОТЪРСИХ  ДРУГИЯ  СИ  ГЛАС.
ОСВОБОДЕН  ОТ  ЯРОСТ  И  ОТ  СТРАСТ  - 
ТАКА  ЩЕ  ИЗЖИВЯВАМ  ВСЯКА  БОЛКА!

      ПОНЯТИЕ  ЗА  ВЕЧНОСТ  ИЛИ  БОГ  - 
НЕ  СИ  МИСЛИ,  ЧЕ  СЕ  ПОСТИГА  ЛЕСНО.
УМЪТ  Е  ИЗОБРЕТАТЕЛЕН,  ЖЕСТОК  - 

ПО  ПЕРИФЕРИЯТА  ВЛАЧИ  ТЕ  ПОНЕСЕН...
       АЗ  НЕДОУЧИХ  СВОЯ  СТАР  УРОК,
ПО  УСТНИТЕ  МИ  НЕ  ДОЛАВЯШ  ПЕСЕН.

Сонет  XII

ПО  УСТНИТЕ  МИ  НЕ  ДОЛАВЯШ  ПЕСЕН  - 
       ОТСЪСТВИЕ  СЪМ  ЦЕЛИЯТ  СЕГА.
ЗАСТИНАЛА  Е  СЯНКАТА  В  МИГА
И  СЕ  СТОПЯВА  -  СЪЩО  ДИМ  РАЗНЕСЕН...

ТАКА  ПОГЛЪЩА  ДУХОМ  СВЕТЛИНАТА  - 
ПОДОБНО  ПЛАМЪК,  ВСМУКАН  ОТ  ПОЖАР.
       АЗ  НЕ  ЗАМЕНЯМ  ТОЯ  ЩЕДЪР  ДАР
ЗА  ВСИЧКИТЕ  ОБЛАГИ  НА  ЗЕМЯТА!

      НЕ  МЕ  ТЪРСИ  С  ОЧИ  И  СЕТИВА
СРЕД  КРЪГОЗОРА  И  ИЛЮЗОРЕН,  ТЕСЕН...
ТИ  МЕ  ПОЗНАВАШ  БЕГЛО  И...  ЕДВА,

ЗАТУЙ  СИ  ОТ  ПРОМЯНАТА  ПОТРЕСЕН...
      НЕ  МИ  Е  НУЖНА  НИТО  ТЛЕННОСТТА,
НИТО  СИЛАТА,  С  КОЯТО  БЯХ  ЗАМЕСЕН!

Сонет  XIII

НИ  СИЛАТА,  С  КОЯТО  БЯХ  ЗАМЕСЕН
ЩЕ  МИ  ПОМОГНЕ,  ЩОМ  СЕ  САМ  РУША.
       О,  ТЪЙ  САМОТНА  ВСЯКА  Е  ДУША.
И  ТЪЙ  ДЪЖДОВНА  -  ВСЯКА  ТЪЖНА  ПЕСЕН!

ПРИЯТЕЛИ  -  ДО  МЕНЕ  В  ДЕН  ЩАСТЛИВ,
      РОДИТЕЛИ,  ДЕТЕ,  ДОБРА  СЪПРУГА.
НИМА  ЩЕ  ТРЯБВА  ВСИЧКО  ДА  ИЗГУБЯ,
       ЗА  ДА  УСЕТЯ,  ЧЕ  СЪМ  ОЩЕ  ЖИВ!

НАВЯРНО  ВСЕКИ  В  СЕБЕ  СИ  ИЗГАРЯ
      И  ГУБИ  ЧАС  ПО  ЧАС  ОТ  СВОЯ  ЛИК.
НЕ  СИ  ПРЕХВЪРЛЯЙ  ДРУГИМУ  ТОВАРА  - 

      АЗ  НЕ  ПРИХВАНАХ  ТОЗИ  ЗЕМЕН  ТРИК
И...  САМ  СЪС  СЕБЕ  СИ  ТУК  РАЗГОВАРЯХ.
ЗАТУЙ,  ПОВЯРВАЙ  САМО  В  СВОЯ  МИГ!

Сонет  XIV

ЗАТУЙ  ПОВЯРВАЙ  САМО  В  СВОЯ  МИГ,
       КОГАТО  ДУМИТЕ  СА  СЛАБИ,  БЛЕДИ  - 
И  В  ТОЯ  МИГ  СИ  НЯКОМУ  ПОТРЕБЕН,
ТОГАВА,  ЧРЕЗ  МЪЛЧАНИЕТО  СИ  ВЕЛИК!

ОКАПВАТ  ДУМИТЕ  -  ЕДНА  СЛЕД  ДРУГА,
ЗАЛЯЗВАТ  МИСЛИТЕ  СРЕД  ТИШИНА...
       И  ЧАК  КОГАТО  ГУБЯ  ТЕ...  САМА,
СЕ  СЛУЧВА  С  ТЕБЕ  ИСТИНСКОТО  ЧУДО!

       ЕДНИЧКА  Е  НАДЕЖДАТА,  ЕЛА,
ТА  ТВОЕТО  СЪРЦЕ  Е  ТЪЙ  ГОРЕЩО!
ЗНАМ,  ИМЕТО  ТИ  ПРОСТО  Е  ЖЕНА  - 

ТЪЙ  БЛИЗКА  СИ  И  -  ТЪЙ  СИ  МИ  ДАЛЕЧНА.
       ЗАХВЪРЛЯЙКИ  МАСТИЛО  И  СЛОВА  - 
ОТКРИВАМ  С  ТЕБ  ПОНЯТИЕ  ЗА  ВЕЧНОСТ.

Сонет  XV

МАГИСТРАЛ

ОТКРИВАМ  С  ТЕБ  ПОНЯТИЕ  ЗА  ВЕЧНОСТ  - 
СЪЗДАДЕН  С  ОГЪН,  ПРИСАДЕН  ВЪВ  ПЛЪТ.
      НАЙ-ВЕЧНИТЕ  НЕЩА  -  ЖИВОТ  И  СМЪРТ,
НАЙ-БЛИЗКИ  СА  И...  НАЙ  СА  МИ  ДАЛЕЧНИ.

      БОДЛИ  НА  КАКТУС,  НАРАНИМО  ЦВЕТЕ,
НАДВЕСЕН  ОБЛАК,  НЕЖЕН  СЛЪНЧЕВ  ЩРИХ...
       МОТИВ  ОТ  АДА,  АНГЕЛСКИ  ТРИПТИХ:
ПОЕТЪТ  ВИНАГИ  ВЪЗПЯВА  ДВЕТЕ!

НО  МОЯТ  ГЛАС  -  И  ЗЕМЕН,  И  НЕБЕСЕН
       УГАСВА  В  ШЕПОТ  -  НЕИЗРЕЧЕН  ХРИП.
НЕ  МИ  ДОСТИГА  ВЪЗДУХЪТ  ЗА  ВИК...

ПО  УСТНИТЕ  МИ  НЕ  ДОЛАВЯШ  ПЕСЕН,
       НИ  СИЛАТА,  С  КОЯТО  БЯХ  ЗАМЕСЕН.
ЗАТУЙ,  ПОВЯРВАЙ  САМО  В  СВОЯ  МИГ!

                        1999,  Илко  Илиев