Приказка за женското сърце

Имало едно време една млада принцеса. Тя била толкова прекрасна, че красотата й засенчвала слънцето и засрамвала луната. Тънката й талия била гъвкава като топола, очите сини като лазурното небе, а устните ароматни като горски ягоди. Буйните й коси се спускали в блестящ водопад по раменете, а походката й била на газела. Влюбили се в нея тайно четирима братя - принцове. Всеки от тях мечтаел да я направи своя съпруга. Криели един от друг чувствата си, но една вечер всичко се променило.Напили се принцовете, развързал им се езика и започнали да въздишат по нея. Най-голимият брат Камен заявил гордо:
- Тя ще обикне мен. Аз съм смел воин, никога не съм губил битка.Всяка жена има нужда от силен мъж да я закриля и защитава.
- Не е вярно. - възроптал вторият брат Калоян. - Една жена трябва да бъде обгрижвана като истинска принцеса. Аз ще я обсипя със скъпи и прескъпи накити, рокли, породисти коне.Тя трябва да живее в разкош, без да познае бедността.
- Не съм съгласен. - намесил се третият брат Валентин. Жените обичат с ушите си. Аз ще възпея нейната красота в неповторими сонети.Ще й посветя безброй любовни куплети и тя ще обикне само мен.
Единствено четвъртият брат Ивайло мълчал замислен и отпивал от ароматното вино.
- А ти братко, какво ще кажеш? Да не би да не харесваш вече принцесата? - попитал с надежда Калоян.
- Ами аз мисля да се оттегля от надпреварата.Вие сте смели, умни, по-достойни от мен. Ще тръгна по света да си търся късмета. Ще я забравя и ще открия друга принцеса по-подходяща за съпруга.
Засмели се доволни от новината тримата братя. Така щели да имат един конкурент по-малко. Окуражили го за мъдрото решение и му пожелали приятен път.
Речено-сторено. Започнали да ухажват упорито принцесата.
Камен за доказателство за своята смелост убил два дракона и една ужасна вещица.Изпратил трофеите на красавицата чакайки с надежда радостна вест.
Калоян купил масивна огърлица с безценни камъни, огромен златен пръстен и
изящни обици. Подредил ги в гравирано сандъче от слонова кост и ги изпратил уверен, че тя ще го обикне.
А третият брат написал малка ода от любовни сонети възпявайки нейната непорочна красота. "Коя жена ще устои на нежните ми думи?!" - мислил си гордо той.
Изминали месеци.Чакали търпеливо тримата,а накрая получили писмо.Принцесата се омъжвала като ги канела най-тържествено на сватбата си.Ядосали се братята. Чувствали се предадени и унижени. Дочули от слугите, че годеникът й бил обикновен воин от дворцовата стража.
- Аз, да рискувам живота си, а тя да ме предпочете пред един най-обикновен,страхлив слуга! - възмущавал се Камен
- Ами аз братко?! Хазната си опразних заради тези бижута, а тя предпочете бедняк! - крещял от гняв Калоян
- По цели нощи не спах, за да я възпея в сонети, а тя да се влюби в прост воин! - мърморел Валентин
Въпреки огорчението в душите си, тримата принцове решили да посетят красавицата. Изгаряли от любопитство да видят нейният избраник. Облекли най-скъпите си одежди, качили се на най-расовите жребци и се отправили към владенията на принцесата. А сватбата била за чудо и приказ.Събрани били гости от двайсет царства. Имало скъпи ястия, тежки вина и сиропирани сладкиши за трийсет години напред. Всички чакали с нетърпение влюбените младоженци. Излязла принцесата по-прекрасна от всякога. Любовта я направила неповторима. Развял вятъра дългите й коси, а нежното було едва скривало магнетичните й очи.Застанал до нея младоженецът, висок, строен греещ от щастие.Тримата принцове ахнали от изненада.Това бил техният най-малък брат Ивайло.Започнало тържеството. Три дена яли, пили и се веселили.Радостта и веселбата продължили безкрайно. Тръгнали си принцовете тъжни от тържеството. Така и не разбрали причината за тяхното нещастие. Не посмели да питат и брат си.Когато навлезли в близката горичка дочули песента на един възрастен овчар. Водел той стадото си и си тананикал:
В любовта е по-важно как даваш, а не какво даваш. Милааа моя, аз бях и ще съм винагиии до теееб.