Богиня

                                         на Антоанета

Ний двама

без драма 

боляна - 

той живот

си живя,

тя живот

не видя.

Не е светотатство,

че си ми богатство.

Не рабиня,

но богиня.

Не похищение,

но възхищение.

Ако даже вселената е крайна,

нежността ми към тебе е безкрайна.

Плаках да се срастна о тебе

и нивга да не се отделя.

Жаждах да съм целият в тебе

и никога да не се родя.

На предела в есента ми

подадеш ли пролетта си - 

вместо зимата да зърна

в лято ще да я обърна.

Копняна мечта - 

набожна жена,

лъчиш светлина.

Искам не друга

да имам в света.

Мила съпруга,

дариш топлота.

Не се скъпя -

благодаря.

Стихотворение на Стефан Георгиев за конкурса "Стъпки през времето"