Петък е....

Петък е. Пет часа следобяд. Край на работната седмица. Бива.

В такива моменти се замислям какво беше в петък вечер преди година. Все още бях студентка, живееща самостоятелно ( в смисъл не съжителствах с гадже). Настанеше ли петък още от ранен следобяд изпадах в див екстаз. Знаех, че ме очаква страхотна вечер, купони, приятели, веселба, смях и танци. И някой флирт. Абе въобще години наред всеки петък следобед се чуствах най-щастливия човек на света.

Сега не се чуствам така.
Не само в петък - изобщо никой ден от седмицата или месеца. Да живееш с гадже е скучно. По дяволите адски скучно е. Нямаш миг уединение поради простата причина, че дори когато не сте заедно, знаеш, че след определен интервал ( час, два, пет) пак ще сте. Будиш се- насреща ти той, ставаш - той, миеш си зъбите-той, закусваш - той, пиеш кафе - той, гледаш телевизия - той, готвиш - той, излизаш на кръчма - той, на клуб - той, пиеш - той, ядеш - той, лягаш - той. И отново и отново. Всеки ден. Може би до края на живота на единия.

Не ме разбирайте погрешно - обичам приятеля си и не бих понесла да се разделим ( поне така си повтарям), но просто на моменти ( особено в петък надвечер) ме спохождат спомени по доброто старо време и си викам "Ех, защо сега не беше тогава.". Последния път, когато се видях с най-добрата си приятелка й споделих за тези ми чувства. Че имам усещането, че не съм се наживяла. Тя ме изгледа като зашеметена с репликата " Кой ве? Ти ли ве? Ти ли не си се наживяла? Та ти си ми живия пример за изживян студентски живот!". Замислих се - така е. Аз наистина си го изживях както пише по книгите ( образно казано).

Ама ми липсва. Особено в петък. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.