Руският военен жаргон разкрива реалността на живота на фронтовата линия

През юни антропологът Александра Архипова и психологът Юрий Лапшин, в сътрудничество с ECHO (Руския антивоенен комитет), публикуваха изследователски проект, озаглавен "Етнографски речник на войната". Те анализираха близо 7000 писма, текстови съобщения и други форми на комуникация между руски военнослужещи и техните близки. Информацията е получена след изтичане на данни от дигиталната платформа, използвана за регистриране на сигнали и молби до руския комисар по правата на човека в периода от април до септември 2025 г.

Тази уж независима комисия изпълнява функциите на омбудсман, разглеждайки жалби от руски граждани относно действията на държавни органи и длъжностни лица. Тъй като обаче комисарят се назначава от Държавната дума за петгодишен мандат, мнозина поставят под съмнение неговата действителна безпристрастност.

Подробности за проучването

Изследването установи, че почти три четвърти от сигналите, подадени до комисаря, са свързани с войната на Русия в Украйна. Открити са и близо 80 примера за "съвременен окопен жаргон" - смесица от евфемизми от епохата на СССР, затворнически жаргон, подигравки с властта, войнишка ирония и технически метафори. Сред регистрираните термини са "200" за загинал в бой войник, "изпратен в командировка" за разполагане на фронтовата линия, "птичка" за дрон и "птичар" за оператор на дрон.

Формирането на неформален език в армията помага на войниците да се справят със стреса, да изградят връзки с другарите си и да осмислят сложни системи. Това обаче не е ново явление - всяка армия във всяка епоха има свой собствен жаргон.

Новият жаргон, възникнал по руските фронтови линии в Украйна, разкрива истината за живота в рамките на кремълската тактика на водене на война тип "месомелачка" - подход, който осмива "разкрасената" версия на събитията, поднасяна от официалните власти на медиите, училищата и широката общественост. Въздействието върху руското общество

Освен това, изследователите отбелязват като значим факт широкото използване на този език от майки, съпруги, сестри и деца. Те твърдят, че използваният език показва как войната в Украйна засяга цялото руско общество, променяйки начина, по който всички говорят. Думи, възникнали на фронтовата линия, вече са станали част от ежедневната реч.

Тези документи описват ежедневието - в окопите, в болниците, по време на подготовка и в лагерите. Те разкриват често проблемните отношения между командири и войници, особено по отношение на нарушенията на хуманитарните норми, корупцията, изтезанията, униженията и измамите с плащанията.

Основната цел на речника не е просто да обясни значението на даден жаргонен израз, а да илюстрира реалността, в която живеят участниците във войната.

Анализът показва, че както войниците, така и техните семейства възприемат войната в Украйна като нещо повече от "бизнес със смърт" и че езикът на войната е език на логистиката.

Анализът на писмата представя "месото" (войника) просто като консуматив, който се движи по поточна линия към смъртта или осакатяването.

Често се срещат истории за наборни войници, принуждавани да подписват военни договори, само за да бъдат след това изнудвани за бонусите си при постъпване на служба; купоните им за храна се конфискуват, а парите им се превеждат по сметките на командирите.

Икономиката на войната на Путин

Често се споменава плащането на "откуп" - подкуп, даван с цел да се повлияе на съдбата на войника, било то за избягване на самоубийствена атака (тип "месомелачка"), получаване на отпуск или достъп до медицински грижи. Често се налагат глоби за загуби на бойното поле. От оператор на дрон ("птичар"), чийто апарат е свален, може да се изиска да закупи нов за собствена сметка.

Писмата съдържат истории за живота и смъртта зад кулисите. Мобилизираните войници са наричани "мобици" (от "мобилизирани"), макар че семействата често ги описват като воини, отишли ​​да се бият не за пари, а в "помощ на Родината".

Въпреки това, голяма част от комуникацията е свързана с пари. Има множество запитвания защо не е изплатено обезщетение (за участие в бойни действия или за смърт) на ранен или загинал войник и как то може да бъде получено. Телата на загиналите неизменно остават на бойното поле, тъй като извличането им е свързано с твърде големи логистични усилия и рискове. Поради това може да минат шест месеца (или повече) и да се изисква съдебно решение, преди даден войник да бъде обявен за "изчезнал в бой", докато мнозина биват вписвани като дезертьори (SOCH), което възпрепятства изплащането на средства на семействата им.

Взетите в плен войници се разглеждат единствено като част от "обменния фонд", който се задейства, когато броят на пленените или изгубените стане достатъчен, за да оправдае освобождаването им. Те остават със статут просто на "изчезнали", докато не бъдат освободени.

Авторите заключават, че във войната на Путин се случва нещо повече от простото усвояване на жаргон. Те заключават, че не само руските власти гледат на войниците си като дехуманизирани и за еднократна употреба, но и езикът, който те и техните близки използват, сякаш също приема този статут.

В крайна сметка смъртта на бойното поле вече не е "благородно призвание", а просто резултат от участието им в логистиката на войната.

Анализът за Kyiv Independent е на Тадеус Джуд - бивш военен офицер, писател и журналист, който живее и работи в Украйна повече от 20 години.