Време

        Април! Раздаде се докрай! С топли прегръдки и с жега като през лято. Покори ни със страст. Като любовник от втората възраст под въздействието на неизвестен афродизиак. Така, ами! Няма да се дава така лесно на светлоокия Май! Какво като е млад! Те, младите си мислят, че откриват топлата вода. Или че от тях започва светът. И никаква мъдрост още не е съзряла в главите им. Ами само се перчат . С това което имат. Младостта си. Е, за това се доказва старият месец ! Има хляб още у него. Ама, отстъпва на новите. Взел си е своето и дава път на другите. Я да видим какви изненади е приготвил Май!...
        Е, и той се втурна като юлски горещник. Сякаш не е пролет. Дърветата вече бяха разпуснали зелени коси и хич не бяха изненадани от топлия вятър. Като госпожици с нови прически вирнаха носове и подминаха младия господин. Бяха ощастливени вече от стареца, отлетял някъде назад във времето.Сега им предстоеше да вият зелени корони,  да пазят сянка и да спират жарките лъчи на слънцето. А то, разбира се, се облещи още по-силно и запраща пек. Небето се опна като синьо копринено платно и нито едно облаче не посмя да премине през девствената му плът. Пролетта я нямаше. Всички се учудиха къде бе отишла тя...
        Ето, и овчарят подкара стадото. Заблеяха овчици. Тръгнаха след стопанина си. Надявайки се да ги заведе на тучни ливади и сочни пасища. Какво искаха още едни овце? Да се нахранят. Да отпочинат по пладне. Сврели муцунки една в друга. Сякаш се сговаряха. Ама какво можеха да измислят те? Господарят им беше подготвил бъдеще. Едни - за вълна, други - за мляко, а трети - бяха за курбан. Е, понякога  някоя овчица изблейваше в знак на протест, ама гегата оправяше характера й. Друга показваше средно копитце, ама и за нея се намираше сочна тревица. Така или иначе овчарят пак командваше и стадото мълчаливо го следваше. Нали си бяха животинки - надяваха се на доброто благоразположение на Господа...
       А там, някъде, в църквите, богомолци шепнеха  молитви, които  се възнасяха нагоре, нагоре. През синьото небе. До облаците. И се завърташе кръг от сили, неразбираеми, неземни, които вещаеха и предричаха поличби. И всеки правеше кръст, и всеки копнееше с надежда. За справедливост. Защото истината трябваше да тържествува. А също - и възмездието...
       И се установи време. Тихо, спокойно. Затишие. Пред буря...

        02.05.13
           injir

          
         Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.