Два шамара време...

Точно това ми е лекарството срещу зомбиране. Два шамара. Не е задължително да са физически, не че не помагат, просто действат на друго ниво и ефекта е малко по- различен от търсения... И е важно да си ги шибнеш сам.
Два здрави шамара, като за събуждане на някой, който се е самозабравил. В случая буквално си се забравил сам себе си. Най-добрия ефект се получава без да си го планирал - излющяваш си два и си сплескваш бушона. Самоизграждаш се. ( Щото той боя, нали, не е да разгражда...)
   Колко точно си имал нужда от тия шамари винаги си проличава след втория, който ти идва даже по-неочаквано от първия. Без да си си го търсил както се казва. Понеже ако оставиш само на един шамар, можеш да не се доизясниш на себе си и да вземеш да си се разсърдиш и после става една....
    Тия шамари винаги идват под различна форма... И времето между тях е различно, от него зависи и какъв ще е ефекта. Колкото по-зомбиран и закопан си толкова по на често трябва да са.
   Та винаги след тия два шамара време се преосмисляш и пренамираш. Поизтупваш се така, доста по здраво от колкото е нужно, не за друго, ами просто те е яд, че си чакал до сега да си отлепиш два. И... започваш да Дишаш. Вяено е, че после доста време ти пари..даже може и да си поревеш, ей така, от откровение... Ама това вече са случаите на катарзисните шамари, там се намесват вече едни по-особени обстоятелства... Отплеснахме се (тая дума като че ли за случая е създадена...)

Моя първи шамар (от много дълго време насам) ме намери по средата на един концерт... Точно в оня момент, в който усещаш, че вече не си затворен само в тоята си въглеродна форма, а си станал част от една супа от човешки емоции и усещания... И мисли, ако щеш, въпреки че не знам кой изобщо мисли тогава...
   Пляс...Кънтеж... Къде, под ягодите, беше до сега...и какво прави... Какво усеща, какво мисли... Мъчиш се да се сетиш - мъгла...
   И започва отброяването до втория шамар.... През това време си като болен...уж си ти, уж се усещаш, ама има нещо от тебе, което все едно си оставил някъде в просъница и не се сещаш къде... Даже не осъзнаваш, че ти трябва още един такъв, за да се освестиш напълно...
   Втория, както казах, обикновено идва изневиделица... И сега стана така... Не бях имала време за мързелива неделя от милиони недели насам...или поне така ми се струва сега, че направо съм забравила как да не бързам и просто да съм си аз....
    Четеш с настървение и попиваш всичко с неописуем кеф...в главата ти се върти нова скица и вече започваш да си спомняш къде си си забутал молива...слушаш музика, която си слушал уж хиляти пъти преди това, когато някоя от думите ти се забива в главата и чак тогава я чуваш за първи път ..... Дълго...дълго се застоях..Мислено си събирам багажа... По пръстите ми поникна мъх, по сърцето ми вече има цяла гора...
                   .... Пляс....Тишина....
И вече си тук... Два шамара време и аз вече съм тук.. И съм ужасно щастлива.

what more do you want?
how much more can you take?
I love my mistakes
I’ve been here before

all in all it’s just
a call of something wise beyond your room
there’s a changing of a major chord
your minor threat will do, love

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→