15 врабчета, 16-ото – на един крак

Големият синигер, известен още като Чичопей, стана символ на София. Идеята да се избере птица, която да олицетворява столицата, е прекрасна. Българското дружество за защита на птиците се опита да накара софиянци да се усмихнат. И успя, поне за малко.

Само че реалностите са по-различни. За да се загледа човек по птиците, докато върви, трябва да отмести поглед от краката си. Което си е риск. Всеки квадратен сантиметър е клопка – стърчат криви капаци на шахти и всякакви железа, а разбитите тротоари са едно безкрайно застрахователно събитие.

Едва ли само върху общината може да се хвърли тази вина. Лично наблюдавам как всевъзможни разкопки оставят след себе си руини. Копаят строителни фирми, копаят доставчици на вода и различни жици. Коли се качват по тротоарите и никой не мисли за майката с количката, която после трябва да се придвижи из този лунен пейзаж. По-новите булеварди са ОК, но малките квартални улички биха впечатлили всеки сапьор – тук мини са избухвали на всяка крачка. За кучешките мини изобщо дума да не отваряме.

Е, как да погледнеш към птиците в такава ситуация?

Впрочем, не само птиците могат да бъдат достоен символ. По-ярки емблеми на София са тумбите мургави братя, влачещи напред-назад огромни вързопи, пълни с...не искам да знам какво.Една такава торба чудничко би илюстрирала онова лице на София, което рисуват всичките столичани, идващи вповече.

А каруците? Какво да кажем за това немоторно превозно средство, което не само шокира чужденците, ами и оставя след себе си по улиците купища воня и кънтри облик.

За това кънтри допринасят и развяващите се повсеместно боклуци, изровени от контейнерите. Един обърнат контейнер също би бил добър символ. Или преливащ – също става.

Сигурно помните онзи виц за герба, на който трябвало да има хипопотам, защото сме до гушите затънали в тинята, а ей-такива усти сме отворили. Хипопотамът също е добър вариант, само трябва да се рефрешне вицът.

Но ако държим на орнитологията, ще трябва да отместим все пак поглед нагоре. Сред птиците, подходящи за символ, враните и гаргите са тежката артилерия. Обаче една такава птица проклета много ще ни накара да се срамуваме, ако ни я признаем за символ.

Четох в един блог, че врабчетата са най-подходящи и съм напълно съгласна. Но в следния аспект: 16 врабчета, кацнали на носа на политик. Шегувам се. Никой политик не лъже толкова много, че да му е чак толкова дълъг носът. Шегувам се, естествено – 16-ото стои на един крак.

Евелина Гечева

06.03.2013 г.