1908 година и Независимостта, която се отстоява всеки ден

Независимостта означава човек да бъде господар на собствените си действия, съобразявайки се с реалностите, в които живее. Събитието от 22 септември 1908 г. е едно от най-значимите в новата българска история. Това заяви проф. Спас Ташев от Института за изследване на населението и човека при БАН в студиото на “България сутрин“ по повод Деня на независимостта.

От лична гледна точка доц. Николай Димитров от Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски“ определи независимостта като празник, но и като възможност от социално-психологическа гледна точка.

“Когато си свободен, имаш шансовете, а когато си независим, имаш възможностите да оперираш по начин, по който сам да прецениш. Няма как да бъдем напълно независими - взаимозависими сме. Това е целта на всяко общество - да може да постига заедно своите цели“, обясни той.

Смелият ход от 1908 година

Обявяването на независимостта през 1908 г. е било смел ход на тогавашното българско държавно ръководство, смята проф. Ташев. По думите му решението не е било прибързано, а е било подкрепено от добра международна координация.

“Независимостта, макар и на тихия фронт, е подкрепена с добра международна координация“, посочи проф. Ташев пред Bulgaria ON AIR.

Според доц. Димитров днес приемаме независимостта като даденост. Той свърза историческия акт от 1908 г. с развитието на България през следващите десетилетия.

"Отвоювайки свободата си двайсетина години по-рано, вече имаме това право да се борим и за съвършенство. Оттам насетне България започва да се развива“, коментира той.

Според доц. Димитров естеството на зависимостите се е променило. “Сега технологията е различна. Ако тогава зависимостта е била повече битова, свързана с физическото оцеляване, в момента зависимостите ни са по-скоро свързани с нашето ментално, психично оцеляване“, посочи той.

За проф. Ташев основното послание на празника днес е да осъзнаем, че съдбата на страната зависи от собствените ни действия.

Доц. Димитров от своя страна отбеляза значението на националните символи и начина, по който обществото отбелязва празника. “Колкото повече възможности имаме да празнуваме духа си, толкова повече ще свикваме да го правим. Тази показност, макар и много маниерна, само по празници да окачваме трибагрениците – не е лошо начало, ако можем да го продължим“, каза той.

Проф. Ташев подчерта, че независимостта не е еднократен акт, а трябва да бъде отстоявана постоянно. По думите му обявяването на независимостта през 1908 г. е било основано на обществен и политически консенсус, докато днес ситуацията е различна.

“Не може да има независима България, ако не постигнем демографска самостоятелност и да гарантираме бъдещето на страната“, заяви проф. Ташев.

Защо политиците не са обединени?

На въпроса защо днес политическите партии трудно постигат единство, доц. Димитров посочи особеностите на лидерството и различните гледни точки.

“Политическите партии не си говорят. За да стане човек лидер на каквато и да е структура, трябва да има т.нар. акцентуация на характера. Лидерите на партии са хора с развито его. Разделението невинаги е нещо лошо, то дава други гледни точки“, коментира той.

Гледайте видеото с целия разговор.