Не мога да спра да те обичам...

     И след тридесет години... На този ден ти казах "ДА", обаче и ти ми каза същото. При толкова лоши поличби в нашия сватбен ден, напук сме все още заедно, все още един до друг и аз не мога без теб.
   Няма да забравя вечерта преди сватбата, изоставиха ме всички сам сама с едни гадни железни ролки в главта и косата ми намазана с бира. Така трябвало, булката да е разделена от младоженеца. Цяла нощ се мятах като риба на сухо, но красотата иска жертви. На сутринта в главата бях съща овца. Това което натвори фризьорката с накъдреното руно, беше непоносимо. Хванах воала и с един юнашки замах го свалих от главата си обляна в сълзи и трепереща от яд: "Днес сватба няма да има", за ужас на цялото кралско войнство. Мама си ме знае, че съм голям инат и изпадна ли в това състояние, трябва с добро, иначе наистина нямаше да има сватба. А сватовете вече свиркаха от долу с колите, идваха да ме искат. Разгеле поуспокоиха ме, но след като пооправих ужасните къдрици. Всички бяха на мнение, че когато булката плаче на сватбата си, било лоша поличба. но при мен всичко е на опъки. Аз успявам да претопя лошите поличби и да ги обърна. И този път се справих, щом сме тридесет години заедно, и то почти безоблачно.
     Другата лоша поличба беше след ритула в съвета (тогава нямаше църковен брак), Гергов трябваше да ме вземе на ръце. Бях достатъчно крехко създание и това изобщо нямаше да му се опре, обаче той взе, че се спъна. Слава на бога, не ме очисти, но всички отново решиха, че това не е на хубаво. Те ще ми кажат на мен! Аз по телешки се заинатих и пак обърнах нещата.
      Така ми казваха и докато бяхме гаджета, че то още пет години преди това бяхме заедно. "Ти няма да го дочакаш, докато е войник. Той в казармата, ти студентка". Брей, никой не знае на какво е способно сърчицето, когато обича, не само дочаках, ами си го и взех. И сега си е мой и не го пускам. И те така, до края....
    Сега се чудя как да празнуваме. На 25-годишнината от сватбата, моята дейна натура организира църковен брак. То иначе нашето си беше озаконено блудство. Спретнахме си сватба за чудо и приказ. И децата присъстваха. Но вече нямам лимити за сватби. Много се смях на думите на моята приятелка" Маьо ма, и защо ти беше този църковен брак, сега и на онзи свят ще си с него". Ами ако е така, то за това ми беше. Никакво пускане и на онзи свят, плътно до мен. Ще дебна като доберман.
    Усмивки, че обмислям развод, за да можем да се оженим пак....

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→