Моят сън, 10 години по-рано

Обсебваш ме и караш сърцето ми да бие по-силно. Даваш му ритъм различен..една странна мелодия - почти неземна, първична. Трудна за разбиране в началото, но когато я усетиш, влизаш в ритъма ѝ...подсвиркваш си го. Измисляш стихчета по нея, пееш тихичко и след момент само чувстваш едно просветление...сякаш те поглъща светлината. Божествени строфи излизат от теб.. перфектни рими.
Мелодията сега следва теб. Един голям оркестър се появява и свири само за нас.
Любовта е възпята във песни, стихове, фотографии. Винаги твоята любов ти се струва единствена, неповторима. И е! Защото я има и тази мелодия, която нахлува в теб и само ти я чуваш. Хвърляш се в реката, пръв я преплуваш. Ръцете ти се движат механично. Търсиш любовта си. Водата те освежава – не ти е студено.
Кадърът се разтваря..ти си в дясно и моите ръце – механично и те, тичат към теб. Голямата среща е там, по средата на реката, в центъра на всичко останало, по една невидима права отсечка. Движим се, за да намерим нашето невидимо място в един свят, който се оцветява. Бялата ти кожа ухае..тръскаш главата си, разтваряш широко очите си, за да повярваш. И вярваш.И аз съм там, впила поглед в теб, за да те накарам пак да повярваш. Галиш ме, влизаш в мен, обединяваме силите си и празнуваме празника на Св. Любов всеки ден. И помним една река, един свят само наш и отбелязваме в календара най-големия ден! До следващия път, когато ще се опитаме да спрем времето..и ще успеем..за малко. Ще се обърне времето, ще ни погледне и ще ни аплодира, че сме успяли и ще ни награди с една невидима мантия, която ще ни дари с повече сила за следващи дни и с една вечност за нас. За очите ти, впити в мен, за устните ти – впити в моите, за ръката ти, която ме стиска. За бузата ми, която топли гърдите ти за една, и още една, и още една среща там..в реката. За една разходка в София, за още една – в Куба..през зимата в Лондон, под някой мост с една целувка и една вечна, кондензирана любов. В целия свят, в най-хубавите приказки и най-хубавите фотографии. Ние ще сме главните герои в целувката в Париж, при елхата във Виена...по-високо от всичко друго, далеч от всички, за нас само.
Обичам те с душа и с тяло. Прилично и неприлично...
Събуждам се плувнала в пот и поглеждам на ръката си часовника, който фосфоризира в тъмнината. Четири сутринта е и в спалнята ми е много студено. Стоя неподвижна в леглото и слушам отвън страшните звуци на нощта. Все едно някой се катери по балкона ми, все едно, че стъпва на пръсти...Страх ме е. Крия се под юргана и те търся до мен. Липсваш, липсваш ми...откривам аромата ти в едно крайче на възглавницата ми и го вдишвам дълбоко. Помня една друга нощ..бяхме заспали изморени от любовта ни. Не ни събуди нечий сън, а телефонът ти, който светеше в тъмнината и крещеше като сирена в тишината. Четири сутринта показваше и тогава часовникът ми. ..
Вали сняг. Искам да вървим заедно по снега и да оставим следите си – малки и големи, да образуват звездите, които драскаш навсякъде. Да направим снежен човек..да му сложим и шапка, за да не измръзне и да го оставим да се разтопи на мира, за да възкръсне на следващия ден. И на дъжда искам да се наслаждаваме заедно..да тичаме под него и да търсим убежище при една камина и един голям прозорец, който да показва целия блясък на светкавиците. Да чуваме единствено шепота ни и любовта ни – да диша тежко, но спокойно.
Слънцето искам да посрещнем заедно..да ни поздрави и да остане там, на високо. Да топли сълзите ни и да остави една усмивка за утрото, когато ще се събудим прегърнати. Да оставим печата си там, в нашия свят – белег от една неочаквана, но толкова силна любов, преминала много препятствия и още много такива за в бъдеще, които ще изглеждат малки, като камъчетата край пътя.
Обичам те с душа и тяло. Прилично и неприлично...
Кое, обаче, е прилично и кое – неприлично, когато обичаш? Излагаш ли се достатъчно, когато си влюбен? Не е ли оправдана и най-голямата глупост, и най-голямата лудост? Всичко е позволено за влюбените! Трябва да стигнеш до Тартара, да направиш всичко, да се слееш с дъното, да не ти остане капка достойнство. Да се гледаш в огледалото и да се плюеш. За да можеш да намериш сили да се изправиш пак, да се възродиш от пепелта си. Като Феникс.

М.В.М.