Раз(ни) Мисли

Когато мисля за пъзела на живота, се опитвам да правя паралел с животите на всички, които познавам. Пиша за тези, които обичам истински и виждам кристално ясно колко объркано подреждат парченцата или изобщо са изоставали подреждането му. Днес една моя обична съдържателка на живот ми каза нещо много мъдро: Не можеш да подредиш нечий живот както ти мислиш, че е правилно дори и да виждаш, че нищо не е наред – целта ти трябва да е просто да му покажеш пътя по който той сам да го подреди и да се почуства щастлив за себе си. Според собственият си барометър на щастието.

Пиша на онези няколко, които искам да хвана за ръка и изведа от объркания свят на предразсъдъците, ограничаващите вярвания, противоречивите ценности и скритите желания. Нищо не е по-възнаграждаващо от това да излезеш на главния път на чудото Живот и да тръгнеш по него напълно осъзнат, че си заслужава да го извървиш без излишни товари. Защото всеки път свършва някога и някъде, а точно по този минаваме само-един-път.