Депресия, смърт и "утеха"

Помня този ден сякаш беше вчера. Отново тази студенина, мъка и тъга ме обсипваха и пронизваха крехкото ми сърце. Онзи неприятен и тежък спомен ме убиваше бавно. Задушавах се от мислите си, не издържах, идеше ми да изкрещя :”Върни се! ”, но беше късно.. ТЯ вече си беше отишла. Остана само парфюмът й, ароматът на който винаги ухаеше- никога няма да го забравя. Магнолия, нежно цвете, като нея самата. Тъй красиво, че да те е страх да го докоснеш.
За съжаление само това ме утешаваше- мисълта за моята скъпа майка. Най-лошото е, че сега съм сама, беззащитна, лутаща се из света без да знам къде отивам, без да знам коя съм.. със сигурност не бях същата. Опитите да започна на чисто моя живот се проваляха със всяка изминала игла пронизваща ръцете ми и вливаща отрова във вените ми..
Да, съжалявам за това което бях – едно НИЩО, безполезен БОКЛУК и САМОУБИЙЦА!
Знаех, че този начин на живот няма да ме отведе до никъде другаде освен до гроба. Накрая ТЯ лежеше 3 метра под земята вместо мен.. ЗАЩО? Защо трябваше да се стига до тук? Защо не лежах там аз? Мога да получа отговор сега. Любов, грижа, притеснение, тревожност, безсънни нощи, от страна на майка ми и скандали и пропиляване на живот от моя. АЗ бях тази на която трябваше да носят цветя! Съвестта не ме оставяше да затворя очите си дори за минута. Бях един жив труп.
Когато беше жива, майка ми се чудеше къде всъщност грешеше относно възпитанието ми. Знаех и този отговор, но ще го запазя в тайна. Знам, че аз бях виновна. Прибирайки се всяка вечер в ужасно състояние, с подути и изпъкнали вени, вече почти не останало място от дупки, и две очи, виждащи смъртта. След тези вечери следваха скандали, които продължаваха с депресии от страна на майка ми. Какво правех аз ли? Не, не я утешавах. Затварях се в банята и търсех празно място по вените ми за поредната капка смърт. Минаваха години, накрая майка ми не издържа.. аз я убивах с отношението си и поведението си, тя изпитваше страх от мен. От нерви получи тумор. Кога разбрах ли? Когато вече се намирах в болницата държейки ръката й и плачейки с глас. Не оценявах нейните грижи, не я слушах, мислих, че мога да имам всичко, когато си пожелая. Но явно не е било така, защото сега пожелавам нея, но един глупав избор, повтарян с години отне светът ми. Моят свят беше моята майка!

Източник: spodeli

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→