Да хванеш гората

 Да хванеш гората... Буквално! Да се потопиш в нея и около теб да няма нищо друго, освен зеленина, аромат на скара и шум от настъпани шишарки. Шепа откачалки с няколко бири и крушка преметната на клон. Да си с горнище през юли, потрепервайки, е безценно.

След миг – порой, намери ни из между клоните и ни събра вътре, мокри и сгушени до калорифера. Вечерта е като екскурзия в 6-ти клас. Малцина се предават рано, а оцелелите се смеят с глас на безсмислици и пречат на спящите. „Не ми се спи, не искам да си лягам“ е мотото на вечерта. Бира и разложени тела на легла, обсъждащи живота. Смях.

Излизаме за малко навън, борбата с вратата е толкова нежна, че събужда всички, най-вече кучето. Хилеж и кучи лай, класика. Обратно по леглата, където всеки е заграбил по минимум две одеала и се е увил като сарма. Ще спим... когато избухвам в неистов хилеж, а олигофреняка в съседното легло си сритва телефона, докато се смее на смехът ми, пораждайки смях у мен, гледайки йога стойката му, за да се докопа обратно до него.

Умората си казва своето и всичко утихва. Докато спайдърмен не решава да си направи едно състезание с препятствия посред нощ, което завършва с тупване върху чуждо легло и един микроинфаркт на спящия. Заклевам се, ако знаех къде е пастата за зъби, вероятно щеше да има хора с мустаци сутринта.

Събуждам се преди 9, наспана... Навън е още студено. Гората си е гора... Бих могла спокойно да остана тук... Кафе и разни птички в унисон. Постепенното пробуждане на къртиците, които изпълзяват от вътре със смешни прически и китайски очи. Обяд от сирене и домат на филия...

Ма*ка му... а утре е понеделник.....