Дай, за да ти се даде и на теб

  "Моля ви , госпожо, не съм просяк. Трябват ми 37  лв , за да купя  лекарство на детето  си. Кажете къде да ви намеря , за да ви върна парите?!" Плачещият глас на жената, гушнала момченце на около 5 годинки, която ме спря на улица "Искър" буквално ме хипнотизира. Почти машинално извадих портмонето си - там само едни пет лева. Сложих ги в ръката на майката. Изобщо не ме интересуваше коя е тя, външният и вид не бе от най-благонадеждните.  С две думи  тежка комбинация между циганка и клошарка. Но аз и дадох парите!!! В същото време моето второ "Аз" започна да ми чете лекции: "Ето, ти самата имаш нужда някой да ти протегне  ръка и да ти даде финансова инжекция. Ама  проявяваш милост към друг. Защо? А ако ти излезеш да просиш така,  смяташ ли ,че някой изобщо ще ти обърне внимание. Надявай се, балък с балък?!"
Вътрешният ми глас си беше съвсем прав. Срещнах непознатата точно в момента, в който съм затънала до уши в житейската кал. Вървях по улиците и се молех  някоя щастлива случайност да се сблъска  с мен и да ме издърпа от блатото. И все пак протегнах ръка на  нуждаещ се.  Не ми излизаше от главата това, което още в Библията е казано : "Дай, и ще ти бъде дадено".  А може би тайно и полека  бях започнала да ставам Човек ! 
 
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.