За фотографията

Фотографията, създадена преди повече от век, превърнала се в жизнена необходимост на съвременния свят, наводнява всекидневно планетата с милиарди нови изображения.                                                                                                                                  Откакто човекът съществува, той носи у себе си потребността да изобразява. Изображението още в своя зародиш - тъй както го познаваме от пещерните рисунки на далечния палеолит е израз точно на тази потребност, а не безполезен продукт на самоцелна игра. Великолепните по своя лаконизъм и експресивност "фрески" от Алтимира са създавани в една сурова ера, когато човекът - ловец е бил твърде погълнат от съдбоносната борба със суровата природа, за да може да си играе на "изкуство за изкуството" .
Изображението още в мрачните дни на предисторията е не само средство да се документира една непрестанно изменяща се и непрестанно отлитаща действителност, не само способ да се обективизира човешката представа за нея, но и оръжие за въздействие върху действителността.....
....В днешно време информацията, рекламата, модата, културният живот, спортът, пътешествията,  политическата пропаганда, научните открития, епизодите на обществения и личния живот са немислими без участието на фотообектива, който наблюдава, установява и запомня.
Милиони хора днес  използват "смартфони" вместо фотоапарати и милиони между тях смятат, че са намерили разковничето на фотоизкуството, а пък има и много софтуер за допълнителна обработка на снимките. Любителят, стигнал до известна техническа вещина, често е убеден, че може да съперничи на всеки професионалист. Пък и "фотошоп" е инсталиран на почти всеки компютър.........
....И после идва "Фейсбук" или някоя друга социална мрежа, където цари триумф на изображението......И когато говорим за безбройните снимки качени в социалните мрежи, призвани да ни представят в най-добра светлина пред нашите приятели, трябва да отчетем факта, че с използването на една или друга гледна точка, на един или друг обектив, на едно или друго осветление можем да създадем деформирано, или най-малко неточно изображение. Снимката на едно лице в мига на непривично за него положение или изражение, без да бъде неточна в буквалния смисъл на думата, може да се окаже неточна като фиксация на характера. Тъкмо по повод на тази случайност Достоевски е забелязал, че много е възможно на една снимка Наполеон да изглежда глупав, а Бисмарк нежен.
Една трета черта на фотоизображението, която също може да бъде колкото реална, толкова и мнима, това е обективността. Зад механичното око на обектива стои едно живо човешко око и следователно обективът в последна сметка не е нищо повече от продължение, придатък на човешкото око.
Възможно е разбира се и обратното - човекът да бъде придатък на фотоапарата, , - в случай че се касае за професионалист произвеждащ снимки за паспорти и загрижен единствено да съблюдава установения стандарт.
Погледнато не философски, а според обичайното разбиране, ние смятаме за обективни образите, получавани от нашето зрение, тъй като те са последица от прекия контакт на сетивото с реалността. А образите, изникващи у нас като представи, като визуални спомени, като видения на въображението, считаме за субективни, защото са не пряко отражение, а отражение преработено от нашето съзнание.......
Край на първа част......
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.