Лудата

-Ей, момче! Има контейнер. Защо изхвърли боклука на земята? -крещеше Вела колкото сили имаше. Беше се показала на прозореца на кухнята си, откъдето излизаше миризма на печена риба -от онази замразената, дето адски мирише. Гоце се беше показал и той на прозореца си и неволно стана свидетел на скандала, който спретна тази луда.Той живееше над нея и беше станал пишман от изцепките и. Още рано, рано Вела тичаше по коридорите и звънеше по апартаментите, а сега и това... Намираше си поводи. Събуди и него, а беше неделя. Гоце искаше да си поспи. Идваше му да я убие. Ето на, сега надзирава контейнерите за смет под терасите и крещи без да се съобразява с никой. Всички и пречеха, но себе си не виждаше. Веднъж я посплаши:
-Вело, спри да се правиш на областен управител. Като не можеш да приемеш, че над тебе живеят хора купи си апартамент на последен етаж.
Но тя не искаше и да чуе. Не спираше, повтаряше си едно и също, като развален грамофон. От горните етажи и хвърляли боклук на главата и все, когато тя била на прозореца. Ами тя кога ли не е там, това е наблюдателният и пост. Трябва да слухти, да има изглед отвсякъде, пък само от балкона не става. Интересуваха я нещата с подробности. Гоце беше поставил една тръба на чучура на терасата си, да не и капе вода на прането, когато я мие. И това не му даваше -да си мие терасата. Тя вдигаше луди скандали та чак на спирката се чуваха крясъците и. Тръбата, а и килимът който беше опънал на перилата на терасата си тази луда жена ги дръпна и свали долу. Тогава щеше да я набие. Беше си болна жената, направо луда за връзване. Два пъти и правиха някакви операции в онкологията, но живееше. То на луд Господ му помага -си мислеше Гоце и се чудеше как да усмири гнева си. Вече не се траеше, някой трябва да се прежали и да я укроти веднъж завинаги. Опитваше се да живее с внуците си, но не стана и те не я изтраяха. Едната и дъщеря я беше зарязала отдавна. Избяга с някакъв арабин и там народи куп деца. За дъщеря и нямаше връщане в България и Вела го знаеше.Там имаше и война. Съвсем полудя тази Вела, но всеки човек си има грижи, болка и тегло.Трябваше ли да натоварва другите, околните с проблемите си и душевните си терзания, с лудостта си? Трябваше ли да се превръща в топка нерви и злоба? Всичко е съдба и никой не може да я промени, освен да се примири. Но не, Вела не беше от тези кротките. Тя рипаше, вървеше точно срещу съдбата и колкото повече го правеше по лоши неща и се случваха. Но....продължаваше. Изкарваше си го на близките и комшиите. Беше отвсякъде гонена, не се задържаше дълго време на едно работно място. Как ли стигна до пенсия? Гоце се сепна. Някой звънеше на пожар.
-Какво искаш пак? -попита я кротко Гоце принуден да излезне по пижама .
-Ами нещо си забравил, чешма ли, що ли, но у дома тече вода.
-Тече ти на тебе мозъка, Вело! Иди се прегледай или по добре иди живей на село. Нали имаш къщичка там до гората. Викай, крещи колкото ти душа сака.
Гоце беше бесен, но стискаше зъби. Беше решил да си поспи до късно, но...Да ходи да се оплаква на дъщеря и не ставаше. Тази луда жена беше надделяла на всички. Никой не можеше да я укроти. Не беше толкова стара, държеше се външно. Пийваше си и то яко, особено ракийка. На Гоце му писна и реши твърдо да я спре веднъж завинаги.
-Вело, така и така ме събуди я кажи къде искаше да те карам с колата?
Вела така се опули, че за миг Гоце съжали, че контактува с нея.
-На село. Да си докарам малко от ракията тук в града.
-Хайде, приготви се и да тръгваме. То днес няма наспиване, ами поне да се поразходим пък ще почерпиш с една ракия.
Няма и за десет минути Вела беше готова и го чакаше пред входа на блока.
Пътят минаваше през гората. Къщичката и беше досами нея -идеално място за почивка. Страхотна природа. Гоце се чудеше тази жена защо беше избрала прашния, шумен град пред тази прелест. Когато Вела отвори вратата Гоце усети силна миризма на ракия.
-Вело, ама ти тази къща си я направила на ракеджийница!
-Що пък не. Я виж колко ракия съм сварила. Изкарвам си някой и друг лев. Печеля с труда си, не с кражби.
Гоце не разбра какво искаше да му каже тази луда жена, но май позна. Той беше началник на складове и нямаше как да не покрадва. Но друго си е домашната ракийка.
-Стига философства, ами кажи колко ракия ще вземем. Няма да я караме всичката в града, нали?
-Достатъчно колкото да напълним багажника ти. Има хора, които дават мило и драго за домашна ракия. Докато ги има добре, иначе не мога да я карам само с пенсийката.
За миг на Гоце му се прииска да я удари, ама така, че да не може да стане, но се въздържа. Плановете му бяха други. Натовариха колата и потеглиха обратно . По пътя се спираха къде ли не, дори в гората. На Гоце му писна и промени плановете си. Реши да я изостави в гората, така с ракията и. Когато Вела поиска да спре колата за кой ли път, че да си набере този път от някаква билка дето я имало точно там на поляната сред гората Гоце заби спирачките и изкрещя:
-Мамка му, къде е тази поляна?
-Свий тук по земният път и ще я видиш.
-Това е лек автомобил, не е каруца! Как я мислиш тази? Ще плащаш ако колата се счупи.
Гоце сви вляво и стискаше зъби. Остави я да се рови в треволяка. Свали всичките бутилки с ракия. Заключи се в колата и потегли обратно. Вела не го забеляза, беше се доста отдалечила. Гоце не чуваше, пусна си радиото на колата и когато стигна до главния път наду газ. Нищо не го интересуваше, беше му писнало то тази луда жена. Беше намислил друго, но това се получи и то много добре. Никога не си е мислил, че той интелигентен мъж, образован, човек с авторитет в града ще може да го изкара из нерви някаква си луда и то дотам, че да прави такива глупости. Но стана. Вече стана и край. Не искаше да се укорява, не искаше да се връща назад нито с мислите си, нито с колата си. Знаеше че на лудите Господ помага и се надяваше Вела да се върне жива и здрава. Стана му гнусно. Ракията беше от джанки и сливи, които Вела събираше и просеше от хората. Обикаляше чуждите дворове в селото. Този който и вареше ракията беше някакъв неин далечен роднина, на който му беше омръзнала, но я съжаляваше.
По никое време през нощта Гоце се събуди. Когато отвори вратата го лъхна миризма на изгоряло. Закашля се и разбра, че нещо гори. Обиколи стаите в жилището си, но не видя нищо. Миризмата идваше от коридора на етажа. Отвори външната врата и видя, че пътеката пред вратата гореше. Убеден беше, че това е деяние на Вела. Ще я убия тази откачалка, си рече наум Гоце. Но не, не сега. Какво ще си кажат хората ако посред нощ тръгна да и звъня. Въпреки всичко слезна на долния етаж и видя, че вратата на апартамента и беше отворена. Убеден беше, че Вела е превъртяла тотално. Сети се за колата си. Когато слезна долу видя силует на човек до колата си. Това беше за миг и силуетът изчезна. Колата му беше залята с ракия. Не се изплаши, но предпочете да се прибере в къщи. Цяла нощ не мигна. Чудеше се какво да прави с тази луда жена. Тя слизаше редовно в мазето заради тази нейна ракия. Реши да я пречака там и да я сплаши.
-Кой е?
-Аз съм, Гоце. Излез да ми обясниш някои неща. Вела държеше вратата затворена на мазето си, но нямаше как да се заключи вътре. Не предполагаше, че Гоце не е на работа.
-Ще викам, не ми посягай!
Гоци се ужаси, причерня му и замахна няколко пъти. От устата и потече кръв. Тогава се спря. Само чу:
-Гоце, аз те обичах!
Вела не пусна жалба срещу Гоце, просто изчезна. Не беше при дъщеря си, не беше и в селото си. Приказваше се, че заминала при другата си дъщеря в чужбина. Само Гоце знаеше, че това е лъжа.