Аман от пазарни фанатици! Да живеят големите търговски вериги!

Втори повод в рамките на една седмица да възроптая срещу пазарните фанатици в България, които странно защо са се провъзгласили за икономически месии и умрАт да проповядват от всевъзможни посоки най-праведната религия - а именно за естественият икономически подбор. И го правят с навлажнени от благост очи, изпаднали в почти транс, сравним единствено с одите за Ленин от разказчетата на Калина Малина.

Чудя се, дали и за обществата важи правилото, че на 20 години човек винаги е идеалист? В нашия случай - сляп наивник. Колко години още трябва да минат, за да порастнем и да осъзнаем, че светът не е черно-бял и че класиците на капитализма, също както и класиците на комунизма не могат и не трябва да бъдат единствено мерило за икономическа зрялост, че също така е нужна гъвкавост и преди всичко - разум.

Днешният повод е идеята да се забрани на големите търговски вериги да работят в неделя. Във ФБ станах свидетел на масова истерия, достигаща психоза, срещу това очевидно комунистическо издевателство над свободата, която просто нямаше как да пренебрегна. Когато най-накрая се насилих да прочета статията се оказа, че то ставало въпрос само за веригите в идеалния център. О, ужас! Не знам как ще живеем, ако не отидем до центъра да си напазаруваме от Била. Трагедия.

Спестявайки ви сълзите и сополите, направо по темата. Има ли проблем с големите вериги? Има. Това е факт. Макар, че се рекламират като едва ли не носители на цивилизацията и благоденствието, истината е съвсем различна. Нито по цени, нито по качество, тези вериги се доближават до западните си варианти.

Просто сравнение между цените и качеството на стоките в българския Lidl и чужд (в случая испанския) показва, че в някои случаи цените за 1 и същ продукт за запад са по-ниски от нашите, което е абсурдно (не говоря за продукти местно производство). Освен това качеството в България често е по-ниско (изключените прави техниката, която странно е по-добра), липсват луксозните стоки (например ужасно вкусното козе сирене), липсват и местните стоки, които поне в испанския Lidl заемат огромна част от щандовете. Българските производители са малко и продуктите им са произведени специално за Lidl, което намеква и за "специално" качество, в нашия случай по-ниско. Защо пазаруването в България трябва да е толкова по-долнопробно от това в Испания не е ясно. Социалните дарвинисти веднага ще кажат, че е защото ние сме по-низша раса от да кажем немците, защото сме бедни, мързеливи и жалки, но в името на хуманизма, няма да се съглася. Веригите правят това, което им се позволява. Защо някъде можеш да върнеш стока, която не ти е харесала в рамките на 7 дена без никакви обяснения, а тук не? Защото номерът им минава! 

Така че очевидно са нужни нови закони и по-добро спазване на старите, спор няма. Работното време, обаче, е най-малкият проблем от всички. Но явно на правителството за толкова им стига акъла. И дори и така, в момента в който се опитват да направят жалък опит за промяна, се надига нечовешки вой. Защото видиш ли, противоречало на пазарните закони. Ъъъ, кои закони? Аз знам за два вида закони - на физиката  и всички останали. Докато първите са абсолютни, вторите определено не са. И важат, точно докато не спрат да важат.

В крайна сметка, всяка страна е свободна да създава собствена икономическа рамка и климат, които да облагодетелстват собствените й граждани. Това не е просто нейно право, това е нейно задължение!

А правила има всякакви:
Някъде алкохол не се продава в магазините след 10 вечерта. Някъде наистина не можеш да закусваш и вечеряш на едно място. Някъде не можеш да пиеш на пейка.

За някои тези мерки може и да са комунистически и неспазващи елементарната пазарна (и човешка) логика, но очевидно някъде те работят и то добре.

Така че е малко смешно при всеки опит да се въведе ред в абсолютно обирджийската пасмина на големите вериги, всички да крещят на умряло "комунисти". Пазарна икономика не значи пълна свобода да се експлоатира всичко и всички. Има свобода, има и правила. И тези правила рядко са продиктувани от някакви велики пазарни принципи. Обикновено са просто особености на местния бит или лобизъм, които са счетени за полезни или неизбежни. Да, за мен лично, приемането на труда през уикенда и празниците за извънреден е много по-добро решение. Плюс изискването за поне 60% местни стоки и за гаранция за качество и цени, сходни с европейските. Но това е въпрос на дискусии и споразумения и/или извиване на ръце.

Това, което обаче за мен не е въпрос на дискусии е, дали българският данъкоплатец и потребител е по-низш от немския,испански или френския или не.  И ако всеки от изброениете има право на защита от собствената си държава, то и ние имаме същото право. И няма пазарен закон, който да ме убеди, че моите права са по-малко важни от тези на някой друг европеец, само защото той е по-богат. Свободен пазар не значи само свобода да ограбваш съседите както пожелаеш. Това значи и възможност всяка държава да защитава интересите си по мирен път. Нещо, което е крайно време да направим.

П.С. Светът се готви за война. Да се помолим за мир, защото май само това остана. Когато големите сили се гърчат в рецесия, войната е просто единственият им изход. А малките нации могат единствено да се молят да не бъдат въвлечени.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.