За тъжните хора

     Виждаш ли как хората слагат маските си сутрин, веднага щом се събудят? Виждаш ли изморените, изтормозени лица под тези маски? Лица на тъжни, самотни хора, които всеки ден създават илюзорния си свят, пълен с лъжи и химери, потъват в него, давят се, крещят и търсят изход, но в момента, в който стигнат до брега се връщат обратно... Защо се връщат, може би ще се запиташ?! И аз се питах... всеки ден!
     Виждаш ли как умореното лице в огледалото сваля щастливия грим и си ляга самотно, уморено и объркано от странния си,празен живот? Живот, пълен с измислици... всеки ден различни, но всяка нощ се повтарят! Човек, жаден за любов и подкрепа, но никога не даващ такава на хората в нужда! Човек, страдал и плакал, потъвал, изплувал, намиран и забравян, обичан и мразен... половин човек! Човек без смисъл, човек без съвест.... Живял, но не и запомнен!
     Виждаш ли как плаче вечер, когато остане сам? Тъжен е! Но не можеш да му помогнеш... Не,не се опитвай! Той не иска да му помагаш! Не го слушай какво ти говори... Тези сълзи му помагат да остане в комфорта на своята тъга! Там той се чувства добре! Знам, че не го разбираш... Щастливите хора не биха го разбрали! Нараняват само наранените! Искат, копнеят, лутат се в мечтите си, плачат за тях, но не правят крачката към брега! Не защото не искат, а защото нямат смелост! Не са готови за това! Затова не можеш да им помогнеш... Остави ги сами да намерят пътя! Остави ги сами да извоюват свободата си, в противен случай никога няма да бъдат свободни!
     Виждаш ли как продължава да се връща назад? Преживява онези прекрасни години на невинност и безгрижие... но тях вече ги няма! Всичко е минало! Не му се сърди, че е тъжен... той просто е много уплашен! Един самотен, тъжен човек в свят, пълен с щастливи хора!
     Знам, че е тъжно! Коства ми години да разбера, че хората са такива, каквито са и се променят тогава, когато е настъпил правилния за тях момент! И когато човекът осъзнае от какво има нужда, той сам ще го поиска, сам ще дойде при теб и ще те помоли за помощ! Тогава му подай ръка! Тогава му покажи сърцето си и го научи да обича! А той иска да обича, повярвай ми! Просто не знае как! И не се сърди, ако те е наранявал... В онзи момент, само това е можел да направи! Той не знае колко силна може да бъде прошката... Покажи му!
     Имай търпение! И неговото време ще дойде! Ти може и да не видиш неговото щастие... Може дори да не видиш и него никога повече! Но той ще бъде щастлив, обещавам ти! Както и ти!

     Позволи му да намери себе си сам, за да може да се върне и да намери теб отново!