Икономист, ама истински

     Икономист бранещ  "икономическата обосновка" на социализма, е като лекар одобряващ методите на Менгеле - има и такива, но са позор за професиите си - това ми говореше преди години чичо Петко, когато му докривееше. Тогава той беше директор на дирекция "бюджет" в Министерство на финансите, партиен член, а когато изпиеше две-три водки и националист. И продължаваше - дупедавци сме ние. И Маркс и Ленин са се справили чудесно с икономическата критика на капитализма, извели са някои общовалидни за икономическата наука закони и до там. Защо не продължиха с анализ на икономиката  при социализма, или (недай си боже) при комунизма, та да не си блъскаме главите и ние сега? Защото са били умни и са знаели, че замениш ли конкуренцията със социалистическо съревнование и направиш ли насила хората равни, развита икономика не може да има. Всичко започва да се свежда до безлично живуркане, евтини тарикатлъци и дребни еснафски стремежи.

     В подобни настроения чичо Петко изпадаше един-два пъти в годината, когато започваха да "правят бюджета" и след това, когато го "актуализираха". Тогава можех да чуя наистина онова, което мисли. - В момента знаеш ли какво правим? - питаше ме и веднага продължаваше - преливаме от пусто в празно, ето какво. Осигуряваме фалшиви цифри за да осигурим поне на хартия развитие на социализма. След някой месец, като мине сесията на Народното събрание и Работническо дело обобщи още един успешен финансов период, ще се затворим и ще направим втори бюджет - този път истински - с реалните финансови параметри, но само за вътрешно ползване. Него на страниците на Работническо дело няма да го видиш. Него и Тодор Живков го отбягва, защото ако го прочете, скоропостижно ще останем без Генерален секретар.

   - Тогава излиза, че заблуждавате хората - казвах аз - и докога?

   - Докогато трябва, моето момче - докогато трябва. Но бъди сигурен - няма да е вечно. Защото няма система, която да лъже десетилетия наред сама себе си и да остане непроменена. Така че промяна неминуемо ще има и то скоро, но  дали ще е за добро - не знам. Като ги знам нашите в Политбюро какви са, нещо не ми се вярва.

    Подобни разговори водехме през 80 те години на миналият век. Чичо Петко за малко не дочака "демокрацията"  (и слава богу), а почина на работният си пост през 87 година, при поредното преправяне на бюджета и предаването на "премлив" за пресата вариант. Още ми липсва понякога....

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.